Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2013 13:28 - Милост
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 2472 Коментари: 12 Гласове:
15

Последна промяна: 31.08.2013 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Понякога застава,
цялата е тиха
и утеха блага -
очи усмихнати
крачетата прибрани,
застинала и мирна 
стойка на девица.
Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
и даже става още
по-красива тайна.




Тагове:   милост,   любов,


Гласувай:
15



1. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Стани! :)
31.08.2013 16:23
Прекрасна е! Днес я видях и си мислих за нея - излъчва вълшебство, доброта и... мъдрост! Чудих се, какво, с какво е по-различна от другите котета? Това било. После си казах, какво очакваш, тя е на Стани! :)

"Цялата е тиха."

Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!
цитирай
2. etyna - Приятно
31.08.2013 16:26
и мъркащо...И спокойно въпреки тайната.
Хубави почивни дни, Сестричке!
цитирай
3. megg - Хубавица! :)
31.08.2013 18:21
И как сАмо хвърля поглед през рамо ... не кокетно, а със смирена кротост, загледана, заслушана в изпредената обич:

Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,

Поздрав, Сестричке!
цитирай
4. sestra - Наде... :)
31.08.2013 18:34
malchaniaotnadejda7 написа:
Прекрасна е! Днес я видях и си мислих за нея - излъчва вълшебство, доброта и... мъдрост! Чудих се, какво, с какво е по-различна от другите котета? Това било. После си казах, какво очакваш, тя е на Стани! :)

"Цялата е тиха."

Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!


Днес коментарите са ми истинска радост заради тая душичка. Всъщност тя не е много гальовна и ще и дам прегръдка от теб непременно, защото обичам, но да знаеш, че тя ще ти забие нокти доста бързо в ответ. Идва и с голяма лекота да обръща ласките или да ги продължава в нейната си посока, не знам... Не е котка, дето ще кротува в човек освен ако сама не е решила след известно наблюдение. Или пък нагласа. И все пак смирените и пози са нещо уникално красиво като тук. Благодаря ти, нейно е стихчето, инак тя е на Надя, която я донесе и на всички нас у нас :)
цитирай
5. sestra - Благодаря ти, също и на теб, Етина :)
31.08.2013 18:37
etyna написа:
и мъркащо...И спокойно въпреки тайната.
Хубави почивни дни, Сестричке!


Тя самата е тайната, и то истинска, вълшебна тайна :)
цитирай
6. sestra - Поздрав, Мег :)
31.08.2013 18:40
megg написа:
И как сАмо хвърля поглед през рамо ... не кокетно, а със смирена кротост, загледана, заслушана в изпредената обич:

Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,

Поздрав, Сестричке!


На нея и само на нея е посветено и съдържанието на тези редове, които цитира. Доколкото може да бъде изявена тайната и - там някъде се крие :)
цитирай
7. faktifakti - красиво и точно.
31.08.2013 21:44
поздрав.
цитирай
8. sestra - Поздрав :)
31.08.2013 22:29
faktifakti написа:
поздрав.


Благодаря.
цитирай
9. makont - ... утеха блага,
02.09.2013 12:26
боже, те са МИЛОСТ за нас! Усмивки, Стани, слънчево и по котешки нежно и влюбено да ти е през новата седмица!
цитирай
10. sestra - Благодаря, Мая :)
02.09.2013 15:51
Нека, и за теб!
цитирай
11. narodovazpitatel - Любовта на вишната - Асару Окинава (хайку поезия)
02.09.2013 21:14
Кой ще върне изгубените години? Изгубената любов?...
Мъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...
цитирай
12. sestra - Даа,
02.09.2013 22:20
narodovazpitatel написа:
Кой ще върне изгубените години? Изгубената любов?...
Мъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...


тази несекваща страст към прилива на спомен е може би най-жизненото преживяване :) Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577560
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031