Постинг
28.08.2013 12:57 -
Пустинен дух vs проста аритметика и дъжд
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 4819 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2013 15:55
Прочетен: 4819 Коментари: 6 Гласове:
13
Последна промяна: 28.08.2013 15:55
Най-трудно се носи несъществуващ товар в условия на кротка и уютна вегетация.
Предложих на три достолепни дами да обсъдим заедно т. нар. Стандарт за човешка възраст. Става дума за вид броене на възраст на принципа на порастването: броите порастването в сантиметри, което може да е по половин, един и ли повече см на година, докато спре растежа. Тогава спира и броенето. Човек влиза в нещо като пауза на съществуването и тя продължава до първите признаци на стареене. Те се проявяват вече в спад на см. Ииии започва пропорционално намаляване на възрастта. Така старите хора започват да се приближават към своето детство. Само, че има детайл в стандарта - този път се отнема година за загубен сантиметър и става така: ако на 31 години например си достигнал своя максимален ръст, който е бил 175 (175 / 31), вече започваш да ставаш 30 / 174 , 29 / 173 и така нататък. Малко по-сложно е, но да ви попитам, каква е логиката да има стандарти за скръбни парчета от животни и растения, които смирено служат за храна, а за хората да няма? Да не би хората да не сме сложни системи? Да не би да не сме важни за икономиката, че да ни смятат възрастта по такава елементарна аритметика? Да не говорим, че се стига до абсурди на всяка крачка. Можеш да видиш малко превито човече, едва кретащо по тротоара и хората го питат "на колко си, дядо?". "Ъ? На 92, чедо". и те си викат "Ееехей, тоя човечец... горкичкият, много стар!" Ми като е стар защо му трупаш числа на гърба? То по неговата бивша мъжка снага прашинките на времето така са се напластили, че ако бяха циментови, щяха да са го превърнали в статуя. И почти си е така, та нали вече всяко вдишване за него си става все по-дълго и по-дълго приключение. И с все повече и повече хорър елементи в него... А ти му добавяш числа там отгоре - +1+1+1.. Как ти се вижда?
Тази недомислица ще изчезне от самосебе си с новия възрастов стандарт. Заедно с това ще се появят някои положителни изменения в човешкия живот. Например в т.нар. безвъзрастова, застойна фаза, човеците ще се стремят да остават все по-дълго и по-дълго, тя ще е гаранция за дълголетие (пак парадоксално естествено, човек без парадокси е като тигър без зъби :) - дълголетие, което няма как да се изчисли, но пък може да се установи постфактум. Това ще оправи първо стойката на човека. Той или тя никога вече няма да допускат с такава лекота прегърбеното ходене - та нали то смъква сантиметри от ръста! Заедно с това ще се установи траен и непоколебим стремеж за поддържане на общия тонус на телата с помощта на всички познати и все още не методи и пътища за това. Пълнотата, която води до снижаване на ръста, ще е почти абсурдно състояние на тежко увреждане, нуждаещо се от спешни, неотложни мерки, както и измършавяването естествено. Човек се стреми нагоре наистина, но този стремеж не е елементарно идеализиране на факти. Напротив - за да не падаш, трябва сам да се дърпаш. Нагоре. Това ще способства не някакъв илюзорен растеж (съвсем естествено спиращ в някакъв момент за организма), а продължителния и успешен баланс на едно тяло в околната среда и общност в зависимост от неговата наследствена и придобита устойчивост. Как го виждате този факт да се отразява в генетичен материал? На мен много добре ми стои. Приближаващата смърт ще започне да изглежда като някакво ново начало, каквото тя вероятно и да е. Хората ще броят ето така: 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0 и СТАРТ! По традициите, които този стандарт ще внесе, онзи дядо горе ще изглежда като важен спортсмен в очите на младежите около себе си, защото те знаят, че така ще правят и те някой ден и го наблюдават с респект и внимание да не пропуснат никакъв детайл от бавните му, специфично координирани движения. Съжаление в техните очи няма да бъде открито, както и в очите на нито един човек по земното кълбо. Давам 15 години гаранция да заработи. Най-много. И ще излязат от мода всички агресивни форми на общуване - леки и тежки.
Дамите нещо не ме разбраха. Даже бяха ме напуснали още при първите няколко изречения. Предполагам, че се уплашиха да не им поискам мерки за изчисляване на новия стандарт... Е, какво да правиш - всяко нещо когато дойде :) Също всеки човек. И нека не забравяме, че изразът "всяко нещо с времето си" не отразява някакви парчета време, някъде на километър например назад или напред, а просто свое време за всяко нещо. Новият стандарт няма да открие обемността на времето, само ще я докаже. През това време менюто продължава да си е същото - смях на всички страни, смях в шепи, на клечки, на бучки, на кристалчета и прахчета, както и много смешни трънчета в мазолите на мозъка. Моя и вашите. Ха-ха-ах! Че и ми се дорева. И на теб ли?... Я дай оня виц, как беше?
.jpg)
*
Предложих на три достолепни дами да обсъдим заедно т. нар. Стандарт за човешка възраст. Става дума за вид броене на възраст на принципа на порастването: броите порастването в сантиметри, което може да е по половин, един и ли повече см на година, докато спре растежа. Тогава спира и броенето. Човек влиза в нещо като пауза на съществуването и тя продължава до първите признаци на стареене. Те се проявяват вече в спад на см. Ииии започва пропорционално намаляване на възрастта. Така старите хора започват да се приближават към своето детство. Само, че има детайл в стандарта - този път се отнема година за загубен сантиметър и става така: ако на 31 години например си достигнал своя максимален ръст, който е бил 175 (175 / 31), вече започваш да ставаш 30 / 174 , 29 / 173 и така нататък. Малко по-сложно е, но да ви попитам, каква е логиката да има стандарти за скръбни парчета от животни и растения, които смирено служат за храна, а за хората да няма? Да не би хората да не сме сложни системи? Да не би да не сме важни за икономиката, че да ни смятат възрастта по такава елементарна аритметика? Да не говорим, че се стига до абсурди на всяка крачка. Можеш да видиш малко превито човече, едва кретащо по тротоара и хората го питат "на колко си, дядо?". "Ъ? На 92, чедо". и те си викат "Ееехей, тоя човечец... горкичкият, много стар!" Ми като е стар защо му трупаш числа на гърба? То по неговата бивша мъжка снага прашинките на времето така са се напластили, че ако бяха циментови, щяха да са го превърнали в статуя. И почти си е така, та нали вече всяко вдишване за него си става все по-дълго и по-дълго приключение. И с все повече и повече хорър елементи в него... А ти му добавяш числа там отгоре - +1+1+1.. Как ти се вижда?
Тази недомислица ще изчезне от самосебе си с новия възрастов стандарт. Заедно с това ще се появят някои положителни изменения в човешкия живот. Например в т.нар. безвъзрастова, застойна фаза, човеците ще се стремят да остават все по-дълго и по-дълго, тя ще е гаранция за дълголетие (пак парадоксално естествено, човек без парадокси е като тигър без зъби :) - дълголетие, което няма как да се изчисли, но пък може да се установи постфактум. Това ще оправи първо стойката на човека. Той или тя никога вече няма да допускат с такава лекота прегърбеното ходене - та нали то смъква сантиметри от ръста! Заедно с това ще се установи траен и непоколебим стремеж за поддържане на общия тонус на телата с помощта на всички познати и все още не методи и пътища за това. Пълнотата, която води до снижаване на ръста, ще е почти абсурдно състояние на тежко увреждане, нуждаещо се от спешни, неотложни мерки, както и измършавяването естествено. Човек се стреми нагоре наистина, но този стремеж не е елементарно идеализиране на факти. Напротив - за да не падаш, трябва сам да се дърпаш. Нагоре. Това ще способства не някакъв илюзорен растеж (съвсем естествено спиращ в някакъв момент за организма), а продължителния и успешен баланс на едно тяло в околната среда и общност в зависимост от неговата наследствена и придобита устойчивост. Как го виждате този факт да се отразява в генетичен материал? На мен много добре ми стои. Приближаващата смърт ще започне да изглежда като някакво ново начало, каквото тя вероятно и да е. Хората ще броят ето така: 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0 и СТАРТ! По традициите, които този стандарт ще внесе, онзи дядо горе ще изглежда като важен спортсмен в очите на младежите около себе си, защото те знаят, че така ще правят и те някой ден и го наблюдават с респект и внимание да не пропуснат никакъв детайл от бавните му, специфично координирани движения. Съжаление в техните очи няма да бъде открито, както и в очите на нито един човек по земното кълбо. Давам 15 години гаранция да заработи. Най-много. И ще излязат от мода всички агресивни форми на общуване - леки и тежки.
Дамите нещо не ме разбраха. Даже бяха ме напуснали още при първите няколко изречения. Предполагам, че се уплашиха да не им поискам мерки за изчисляване на новия стандарт... Е, какво да правиш - всяко нещо когато дойде :) Също всеки човек. И нека не забравяме, че изразът "всяко нещо с времето си" не отразява някакви парчета време, някъде на километър например назад или напред, а просто свое време за всяко нещо. Новият стандарт няма да открие обемността на времето, само ще я докаже. През това време менюто продължава да си е същото - смях на всички страни, смях в шепи, на клечки, на бучки, на кристалчета и прахчета, както и много смешни трънчета в мазолите на мозъка. Моя и вашите. Ха-ха-ах! Че и ми се дорева. И на теб ли?... Я дай оня виц, как беше?
.jpg)
*
... написаното от теб пак ми напомни за една среща, случайна, която имах преди две вечери във фризьорския салон, а също и още едни неща, но ще ги напиша като се върна, че сега няма време... Препират ме...
Щастливите хора не носят часовници и времето не ги интересува.
Рождените дни са поводи за радост и усмивки и само от нагласата на духа ни зависи да го усещаме по този начин и изправени пред 20 и изправени пред 120 свещи на тортата. :))
Промяната в нагласите на човешката психика... Сложно, но не и непостижимо...
А аз... съм била вода... някога... и може би затова у мен е усещането за отвъдвремево бликане...
Пуснах едни водопадни звуци в моя блог, в един от коментарите...
Оставям ги и на теб, прегръщам те и отлитам в приказния свят на сънищата...
:)
Ели
____________________________________________
Waterfall Sounds: 2 Hour Long Sound of Waterfalls
http://www.youtube.com/watch?v=L6AdIM8m-T0
цитирайЩастливите хора не носят часовници и времето не ги интересува.
Рождените дни са поводи за радост и усмивки и само от нагласата на духа ни зависи да го усещаме по този начин и изправени пред 20 и изправени пред 120 свещи на тортата. :))
Промяната в нагласите на човешката психика... Сложно, но не и непостижимо...
А аз... съм била вода... някога... и може би затова у мен е усещането за отвъдвремево бликане...
Пуснах едни водопадни звуци в моя блог, в един от коментарите...
Оставям ги и на теб, прегръщам те и отлитам в приказния свят на сънищата...
:)
Ели
____________________________________________
Waterfall Sounds: 2 Hour Long Sound of Waterfalls
http://www.youtube.com/watch?v=L6AdIM8m-T0
Но ти ударих един палец :)
Тааа, как беше оня виц?
цитирайТааа, как беше оня виц?
очаквам да го разкажеш. Щастливи хора - къде живеят те? :) Била си вода, сега си огън и вятър, знам. Благодаря за водопадите.
цитирайИ аз не знам защо винаги ме е отблъсквало, ноо - така е. А вицът освен ти да го разкажеш, че ако остане на мен - знам само един и той не е смешен...:D Сигурно затова и не си разбрал моята все още непатентована гениална идейка ;))))
цитирайЕдин поздрав за добро настроение и комплименти , за ... коте текст и песен на Адела-
- http://www.youtube.com/watch?v=x4r-c4I_9Rc
цитирай- http://www.youtube.com/watch?v=x4r-c4I_9Rc
Много ми харесва - коте текст. Мисля подхожда доста на характера му, макар на снимката да е лисиче. А песента си я изслушах още като станах... с много благодарности към теб и лъчезарен ден! <3
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
