чао.

нито да спиш като питон.
така, че по - добре се откажи.
хайде, усмихни се сега.
докато дишам - надявам се - беше казал някой.
клише, но работи.

Идвам на гости на един крак и какво заварвам аз тука едни такива питони , дето ще ги изстискам като мокро пране и после... прави ими сметката ... ще ги завърта над главата си , като кречетало и познай - ще ги простра на слънце - обедно за да се изветрят , изсъхват и изпичат пък после ... я на сак, я на торба, за картофи.... ще ги направя, а може и нова броилка да измъдря:
- " срещнах в краката си един питон и два картофа, после ги сварих на жарко слънце и ето ти пюре с медальон от гъби плюс "- де, да, зная... вятър работа! :)))

Добро утро Стани! :))

е, не е същото, все личат местата на сглобките, но има цяло. Сестриче, не ти позволявам да страдаш, нещо тъжно нанюхах в твоя стих. На дъното няма мек килим, има трамплин, скачай....Усмивки от мен и слънчев уикенд!

дишам, но не се надявам. Молитви продължавам да отправям, от уважение към всичко живо. Прегръщам те.

добър ден. Верно си бъбривка :D прегръдка за теб.

Обещавам, че ще се усмихвам на всеки час по цяла минута. Нали правилно те разбрах :) Слънчев и прохладен уикенд!

особено сега в горещините - ужасно ми е поспаливо, а пясъчният килим под краката вярно не беше мек, а осеян с камъни и коварни медузи, за да е интересно...по-медузено море не съм имала - вървях пет-шест километрова плажна ивица, осеяна с медузи - някои бях огромни

Изобщо коментарът ми е един...незаслужен от хубавото ти стихотворение - фитилът ти желая да не свършва - сега се сетих за фитилите на газените лампи, които вадехме с едно тръкълце отстрани - мислех си, че са безкрайни.

Казват, че змията е незаменим приятел, а на мен техния вид слаба чувствителност сега ми е нужна като въздух. Много ми допада коментара ти, знаеш, че винаги ми идваш на място :) А медузено море съм имала, то е с особено бистра и тиха вода, нали?

Надеждата дори не умира, но моите очи за нея са измамни и лъстиви и предпочитам да си ги затворя.

прилича ми по ритъм на оня поет дето го цитираха в "Четири сватби и едно погребение" на погребението на оня усмихнатия гей...
Много ми хареса стихото ти още като го четох оня ден!!!
Какво ли се случва когато тихата воля затвори външен израз,
концентрирана (поне) да запази фитила във вътрето... Незнам...
Вероятно тепърва ще разбера...
И, Систър, винаги има мек килим по дъното, винаги...
Въпроса е да достигнеш до момента за напипване, ако тъй е отредено...
Айде, прегръщам те! Като изработя работата, ще ти драсна,
както съм обещала!
:))

Ели

да се сетя за този момент от филма...Хубав ден, Ели! Драсни :)

Те не правят казаното по-малко значимо. Всеки човек е заспал питон. Да не го докоснеш само...

Така е.