Постинг
13.03.2013 22:33 -
Относително свят
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 3557 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2013 22:40
Прочетен: 3557 Коментари: 22 Гласове:
16
Последна промяна: 13.03.2013 22:40
Желаех да разкажа
малко страховитости
за този свят тук,
дето сме попаднали
през тайните отвори
на жените - майки,
оставени за срок
на помпите в сърцата си.
Желаех да ви споделя
каква ужасна каша
и капан без изход
са ни спретнали,
докато от дечица
са ни заразправяли
... ех, знам какво
са ви разправяли.
"Любов, добро и работа
и всичко в кърпа
сме ви вързали."
Любов - коя обаче?
Не е ли гламав, розав,
и неистово издирван
беразборно секси секс,
което дирите потресени,
а цялата река любов
на мишките и хората
оставяте да ви се изтече
на сол помежду пръстите?
Не, викате разпалени,
любов ти казваме!
ОК.
Добро, кое добро?
Не е ли нашто
собствено добро,
което пожелаваме,
желаем, възжелаваме
до смърт направо,
дето викаме. ОК.
И работа - ех работа,
да, с пожелание за работа.
Не, вижте, стъпките ни
се броят наесен, зиме, лятос,
пролетес. ОК.
И вдишванията броят,
това, което имаме за нас,
е следното ЕДНО издишване.
Как исках да разкажа
малко страшни истини,
и исках да не гледам
как се лъжете,
че има някакво измъкване
от тоя див развъдник
на безмерни низости,
но не успявам,
губи ми се фокусът.
ОК.
Бе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното,
но не разбрах защо
не мога от разбраното
и дума да разкажа повече.
Бяла, котка, бяла,
впиваше си ноктите,
бързо се ослушваше,
и в прегръдката си
втихнала се сгушваше.
Бяло псе сукалче
с тежки бели лапички
меко, някак си объркано
движеше се по асфалта
тихо беше,
благо,
меко,
ДНЕС.
малко страховитости
за този свят тук,
дето сме попаднали
през тайните отвори
на жените - майки,
оставени за срок
на помпите в сърцата си.
Желаех да ви споделя
каква ужасна каша
и капан без изход
са ни спретнали,
докато от дечица
са ни заразправяли
... ех, знам какво
са ви разправяли.
"Любов, добро и работа
и всичко в кърпа
сме ви вързали."
Любов - коя обаче?
Не е ли гламав, розав,
и неистово издирван
беразборно секси секс,
което дирите потресени,
а цялата река любов
на мишките и хората
оставяте да ви се изтече
на сол помежду пръстите?
Не, викате разпалени,
любов ти казваме!
ОК.
Добро, кое добро?
Не е ли нашто
собствено добро,
което пожелаваме,
желаем, възжелаваме
до смърт направо,
дето викаме. ОК.
И работа - ех работа,
да, с пожелание за работа.
Не, вижте, стъпките ни
се броят наесен, зиме, лятос,
пролетес. ОК.
И вдишванията броят,
това, което имаме за нас,
е следното ЕДНО издишване.
Как исках да разкажа
малко страшни истини,
и исках да не гледам
как се лъжете,
че има някакво измъкване
от тоя див развъдник
на безмерни низости,
но не успявам,
губи ми се фокусът.
ОК.
Бе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното,
но не разбрах защо
не мога от разбраното
и дума да разкажа повече.
Бяла, котка, бяла,
впиваше си ноктите,
бързо се ослушваше,
и в прегръдката си
втихнала се сгушваше.
Бяло псе сукалче
с тежки бели лапички
меко, някак си объркано
движеше се по асфалта
тихо беше,
благо,
меко,
ДНЕС.
и току що ми се случи. ДНЕС.
Аплодисменти!
цитирайАплодисменти!
имаш само шанса да я осъзнаеш.
цитирайВ кърпа всичко вързах - съгласих се!
от почитател
цитирайот почитател
Значи се разбира какво съм писала :) Шегувам се, благодаря!
цитирайdidoignatov написа:
и току що ми се случи. ДНЕС.
Аплодисменти!
Аплодисменти!
ще те помоля само да ми споделиш с кое философско течение би сродила точно тази, както я наричаш дълбока философия ...:))) Благодаря ти.
цитирайfaktifakti написа:
имаш само шанса да я осъзнаеш.
Точно когато най-не съм сигурна във формата... Почитател, това звучи като някаква прекрасна щуротия :D
цитирайjabalka написа:
В кърпа всичко вързах - съгласих се!
от почитател
от почитател
трябва да сме се научили вече да си я пазим. Нищо не ни е вързано в кърпа, трябва сами да си навържем възлите. Поздрави и хубава и спокойна вечер!
цитирайбезстрашен!:)
цитирайи как морското конче морето си... И как да вържеш нещо, дето никъде не се връзва... олуейз, както храбро припява Джон (Бон Джоуви), всичко добре донякъде, но китарата на Ричи Самбора да не минава покрай мен, непоносимо зле ми звучи. Покрай всичко виж какво се сетих, лека и спокойна.
цитирайmakont написа:
трябва да сме се научили вече да си я пазим. Нищо не ни е вързано в кърпа, трябва сами да си навържем възлите. Поздрави и хубава и спокойна вечер!
А то може и славей да беше, страшно пееше..
цитирайtit написа:
безстрашен!:)
sestra написа:
ще те помоля само да ми споделиш с кое философско течение би сродила точно тази, както я наричаш дълбока философия ...:))) Благодаря ти.
faktifakti написа:
имаш само шанса да я осъзнаеш.
ще помисля над това, Факти. Тенкс за доверието.
цитирайКогато сам не умееш да изразиш по този начи нещата, които се случват, да попаднеш на нещо такова...
Бе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното....
Аз не умея.. И имах привилегията да срещна твоя стих.
Благодаря.
цитирайБе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното....
Аз не умея.. И имах привилегията да срещна твоя стих.
Благодаря.
14.
etyna -
Удоволствие
15.03.2013 12:58
15.03.2013 12:58
е да те чета!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
благодаря за високата оценка, особено от тънък поет като теб! истината е, че бях решена да го предам това цялото случване този ден и щом ми казвате, че е станало, явно е станало. Поздрав за твоя силен стих!
Когато сам не умееш да изразиш по този начи нещата, които се случват, да попаднеш на нещо такова...
Бе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното....
Аз не умея.. И имах привилегията да срещна твоя стих.
Благодаря.[/quote]
цитирайКогато сам не умееш да изразиш по този начи нещата, които се случват, да попаднеш на нещо такова...
Бе седем сутринта
и някъде до спирката
едно момиче с раница
ми махаше с ръка,
а после второто
и то помаха и изчезнаха.
Не ги познавам
и разбрах защо
е пял скорец из тъмното....
Аз не умея.. И имах привилегията да срещна твоя стих.
Благодаря.[/quote]
с такова чувство идвам да те чета и аз, благодаря ти!
цитирайetyna написа:
е да те чета!
Поздрави!
Поздрави!
хубаво успяваш даже, сестричке.
Не е лесно да опишеш мълчанието си. Реверанси!
цитирайНе е лесно да опишеш мълчанието си. Реверанси!
радвам се,че докосвам нещо във вас, а в теб - твоето любимо ми чувство за иронична меланхолична чувственост :) Привет :)
цитирайВ бяло:)
цитирайМоя оптимизъм си го наричам минималистичен: не очаквай нищо добро, изненадвай се от него :))) А ето и малко бяло, с мисълта за него се събудих, смятай колко съм очарована (дано се вижда, че не знам с каква модерация е споделено във ФБ)
https://www.facebook.com/photo.php?v=612097888805540&set=vb.125496120818730&type=2&theater
цитирайhttps://www.facebook.com/photo.php?v=612097888805540&set=vb.125496120818730&type=2&theater
аз обичам да се изненадвам, всъщност всеки ден се изненадвам
( видях я тази умница-красавица:)
цитирай( видях я тази умница-красавица:)
обратно, все едно, мярката си е висока топка. То е момче, обичам го този бял.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric