Клетките издадоха заповед
да слушам техните военни действия
неподвижно, с леки възгласи на подкрепа
за това, че са добри войници. Те имат
история, не обичам да си я разправят,
но с някаква глуха наслада обичам
да слушам тътена на войните ви, клетки.
Странно, тяло, как не успявам
в други случаи да усетя алвеолите,
прешлените, невроните и сърцето.

и си помислих .. и всички те съм аз..

затова любовта е болест, вирусна инфекция, тогава също си чувстваш всяка клетка и нерв, но по-възторжено някак ;))

но този вирус не чете стихове, тиранин, дай му болка да причинява.

илюзии не си създавай, теб не те обичам, ако щеш убий ме.

ВИж му сметката!

горе главата, нашите ще победят. Привет на личния състав. Усмивки!

само слушай тътена, ще мине... :)

http://www.youtube.com/watch?v=QM_RhuvH41M

оставила съм ги да се оправят. Привет от нас, Мая.

предполагам наистина лекува тази песен. Слушам и вярвам.

червено вино винаги е в помощ!:)
Поздрави!

ще си глътна малко. Поздрави :)

военните действия явно са нужни,
за да си припомняме от време на време,
че сме пространствено ограничени (за сега), независимо,
че за мислите ни няма граници, но
и това ще отмине някой ден (или нощ) ->
когато рече Бог...
Привет! :)
Имам нужда да си поговоря с теб!
Ще ти пиша на мейл-а!!!
Днес -> хубави празници споделени с любими хора!

Ели

Добре, пиши ми.