Къде са ми детските дрехи, с които
не ми е удобно да тичам, да падам,
да роня сълзи от обида към камъни?
Къде са огромните слънчеви взривове
от слънце и сняг в зрели кисели ягоди
и приказки следобед да дирижирам
в четирите ъгъла на градината?
Къде ми е черният фурненски хляб
с дъх на лято без край и с намеци
за дошла от далеч светломъгла душа
неизказана, нерисувана и несвирена?
Къде са на баба ми сладките помени
на гробища с птичи песни, син синчец
и много жени да шепнат благо на огъня?
Къде тичат детските ми крака днес?
Къде ветровете ми са затворени?
Къде ли?
Където са им се загубили същите
тези мои първопроходни спомени.




 

Сладките мигове от детството са съхранени завинаги. Като син - синчец, запазил цвета на нечии бабини очи, леко поизбледнял, но жив...
Благодаря те,върна ме назад и събуди някакво дежа вю...

Дежа вю - това е само думи, никой всъщност не знае какво е. Благодаря ти, китайче и цветни маслини :)

ароматно и цветно стихотворение - и в мен извика усещане за детство

Eдно клипче, което вчера ми попадна при Колчакова в тон с елегията
пак го добавям

http://www.youtube.com/watch?v=xpzo0xEaBD8

днес ходих до дядовата къща на село...прочетох го сутринта и го носих цял ден със себе си!:)
Грееше ярко слънце. От старите, могъщи борове край гробищата се носеше звука на падащи капки топящ се сняг, особена музика..различна от дъжда.
Звучеше радостно, да се почудиш!:))

Споделяме си детството, това си е едно малко чудо... или голямо :) А разни такива гафове с коментарите има напоследък... тури му пепел, да е мирно селото ;))

няма да отговоря нищо. И пак ще го прочета :) Прегръщам те.

връщане към миналото.

и естествено ще оспорвам "връщане към миналото" дотогава, докато детството не ми е минало :)

Стани, камъните в стиха ти са прозирни от слънце - нищо в него не е алкално.

"Къде ми е черният фурненски хляб
с дъх на лято без край и с намеци
за дошла от далеч светломъгла душа
неизказана, нерисувана и несвирена?"

Нетленно е!:)

така се радвам ,че съм успяла да предам и споделя усещането си за детство с теб и всички!
И ха...! :) щом дори в стихчето нямам нищо алкално, май ще трябва да си преразгледам хранителния режим;)

Не, недей!:) Изглеждаш чудесно! Така ми казваше един човек, когото страшно много обичах, истински приятел. "Ето я! Иде. Отгоре иде тя! В нея няма нищо алкално..." Попитах го, защо? Той каза, че като ме види, чува поезия и само поезия... Затова било така.:) Та, неволно, го изтърсих и аз. Уж не си там, уж е минало това, за което говориш, а сякаш предстои. Затова ти казах, че твоите детски "сълзи от обида към камъни" сякаш още не са отронени, че камъните са от слънчева материя и всъщност, всичко най-хубаво предстои.:)
Радостна седмица, Стани!

искам само да си го чета, с обич към теб, слънчева Наде :) И на теб радостна седмица, благодаря!

В нежно кремаво цъфнал?

венец.

Iskame otnovo da sme 4isti kato decata ! Dano da uspeem ! Mnogo e milo !

Чисти или не, детето остава във всеки до края, независимо доколко е допускал съществуването му в тяло на възрастен.

Опасно е ... тези стихове и песента спряха дъха ми ... опасно е!
P.s не спирам и не спирам да слушам песента ...

Обмислям да плащам вредни, като е опасно :D

В целувки или кисело мляко? :)

но като се върна, ще имаш и целувките, и киселото мляко тук, в линкове, така добре ли е? :)

Хубавото на нета е, че има линкове за всичко, толкова приятно е да ближеш сладолед през стъкло ...

четох и коментирах в твоя блог. Често се шегувам, но не обичам да излизам от темата. Тук темата е друга. И навсякъде друга ми е темата. Без коментар за последния твой. Хубав ведър ден.

И затова коментирам в твоя, иначе не бих ти обърнал внимание :))

ценя това.

Болезнен и прекрасен стих!