- Усмихни се, разкрих те!
- Играта завърши ли?
- Не, играем на жмичка
   с усмивката.
- И ти я намери ли?
- Не, намери ме тя по броилката
  и се захили насреща ми.
  Брой от нула до десет -
  разкрихме я.
  И от десет до нула -
  тотално сразихме я!
  Тя си тръгва,
  през рамо нареждайки:
Поиграхме си,
поиграхме на жмичка
със себе си  :)

но направих асоциация с клоунът, който винаги е длъжен да носи усмивки, дори и когато е тъжен. Усмивки и от мен, но от торбата с тези, истинските!

И на този маймун също му е такава, нищо че едни деца са го захвърлили вероятно поради непослушание. Предположение само :)

Мм, любимото ми от System of a Down! Поздрав!

Нека е личен поздрав за теб, щом и ти я обичаш.