Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2012 20:50 - Спя върху облак
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 4201 Коментари: 16 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Спя на тънък облак,
и сънувам призрачно пътуване,
откога сме запътували не зная,
но пътуването ми се казва "тук"
където всеки ден разплитам
бели облачни  кълбета стихове.
И е невъзможно да узная
колко ще съм жива утре,
ако се окажа също жива,
и ще мога ли да разтопя до пара
тленното си съществуване и 
да досънувам облачното си пътуване
до последната въздушна капка
додето свърши се, не зная.






Гласувай:
33



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - върху тънък облак
11.09.2012 21:01
като длан:)
цитирай
2. sestra - Да,
11.09.2012 21:48
а може и по-тънък да е. :)
цитирай
3. tit - да сме живи тук,
11.09.2012 22:17
докато няма край облакът, който пуска капчици стихове!:)
цитирай
4. sestra - Тук
12.09.2012 09:38
не е тук, Тит, но все някъде трябва да бъде. За стиховете винаги съм вярвала само в това - че са научни експерименти, водещи някога по-близо до целта от всеки обикновен такъв.
цитирай
5. kosara2008 - пук, пук...
12.09.2012 12:07
мисловнопухкаво облаче, от разпиляното надиплено, колкото толкова...като че малко в повече ни идва хаосът, но преодолим е ,можем го, до когато...,

който го е срещнал се усмихва търпеливо :)

здравей, сестрицетрепетличенка,
цитирай
6. sestra - :) здравей, моя Съни,
12.09.2012 12:15
казват че което идвало, ни било по силите, и май да, така е :)
цитирай
7. makont - Ще можеш!
12.09.2012 14:28
Красиво пътуване върху облаче, дава сили. Усмивки, сестриче!
цитирай
8. mariniki - хубаво...
12.09.2012 15:46
помахвам ти за поздрав от съседното
облаче...
цитирай
9. sestra - Добре дошла, Мая,
12.09.2012 16:22
благодаря, че ме подкрепяш :)

makont написа:
Красиво пътуване върху облаче, дава сили. Усмивки, сестриче!

цитирай
10. sestra - И аз на теб, mariniki, помахвам :)
12.09.2012 16:24

да пазим облаците.
mariniki написа:
помахвам ти за поздрав от съседното
облаче...

цитирай
11. nanita73 - Поздрав
12.09.2012 17:53
до последната въздушна капка...заслужава си
цитирай
12. sestra - Здравей :)
12.09.2012 19:23
Сигурно е така.
nanita73 написа:
до последната въздушна капка...заслужава си

цитирай
13. анонимен - Пазиш ли облаците от градобойните ...
16.09.2012 18:49
Пазиш ли облаците от градобойните снаряди на селскостопанската артилерия?
цитирай
14. sestra - Ахам,
16.09.2012 21:49
като се има предвид, че то, стопанско какво да има във въпросната шашма с елементи на пародия, па и градобойна. Ама явно село срещу град има нещо в цялата работа. А не бива така.
цитирай
15. mystiquewoman - sestra,
23.09.2012 12:55
винаги знаем, че нищо не знаем и като че ли в това е смисъла.
Просто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)

***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)
цитирай
16. sestra - Благодаря, мистична, и за стиха на Омар Хайам! :)
23.09.2012 13:23
Така е, но защо да мислим, че трупаме? Само който няма си мисли, че другият има - нищо не може да бъде натрупано докато функцията е приемане-отдаване, няма логика. А свободата... също е така, и малко по-интересно - опитваме се да бъдем свободни -това е важен нюанс. Тези думи са любимата ми част от една песен:
Like a bird on the wire,
Like a drunk in a midnight choir
I have tried in my way to be free.
Like a worm on a hook,
Like a knight from some old fashioned book
I have saved all my ribbons for thee.
mystiquewoman написа:
винаги знаем, че нищо не знаем и като че ли в това е смисъла.
Просто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)

***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578300
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031