И е вятър, и е слънце.
Празните неща надига
и посочва им местата
с тънък светещ пръст
пре-зримо знание.
И е светло, и е топло,
няма да намеря време
да си подредя душите
в чекмеджета и по скринове
на тавана или другаде.
Те ще се въртят наоколо
и ще си подреждат дрешките,
и ще ми говорят тичайки,
за да не загубят ритъма,
придобит от вековете
"настигни и бягай" бързане.
Хубаво, че покрай всичкото
някои неща се юрнаха
вихрено в самите себе си
и над своето надзърнаха,
за да видят цветомузика
в най-дълбоките си долове.
Твоят маратон не беше кратък,
но пристигна неочаквано,
капе люта луга от езика ти,
почини си, глупост бляскава.

на хубаво стихотворение...
поздравявам те...

поздрав и на теб.

:)
Находка.

всеки друг вид от добрата стара глупост е потенциална мъдрост, Валя.

отваряйки чекмеджета и скринове- динамичен луд- свят , когото обичаме...
като погледнем - Ние сме!
Поздрави sestra!

в нашия свят! :)

Да, в нашия...ние нямаме друг!?:))

нямаме друг, най-вече защото не си въобразяваме, че имаме, за щастие :)

за това страхотно стихотворение, което се връщам няколко пъти да прочета ,
слушайки и музиката - много ми допада, но за съжаление не виждам коментара си.
Помислих си, че в споделеното спонтанно и емоционално/ типично за мен / ,
не съм била добре разбрана и естествено не ми стана приятно от този факт.
Това не променя отношението ми към постинга ... Прекрасен е !!!

Ти вече разбра, не съм видяла нито буква, нито знак от твоя коментар. По всичко личи, че е намеса от трета страна, което говори много лошо за сигурността на мястото, където публикуваме. Благодаря ти за оценката, знам, че е напълно искрена и топли сърцето ми без нито буква преувеличение. Хубав и светъл ден, Таня!