Как се нарича иглата, с която
се държим за реалността?
Характер.
И начинът на болката
е неговото измерение.
Останалите измерения 
не могат да се изброят, 
дали звучи побъркващо?
Не много, но къде ми е усмивката?
Забравих я на входната арка
в "моят дом е моята крепост".
И коя е формата,
която ще подхожда 
за иглата към реалността?
Усмивката...?
Реалността има безброй линии,
но моята е само една.
Избрах си я и ето тя
също ми се усмихва,
реалността.

Подарете усмивка, подарете надежда!
Реалността ще поеме напред в стъпките на тангото, а стъпката назад при него е за да се отдалечим- имаме по-добра видимост...!

представяйки си танго, ми идва на ум, че иглата е сърцето :) Сърдечно ти благодаря и хубав, ведър ден!

" Как се нарича иглата, с която
се държим за реалността?
Характер."

за оценката, която ме радва. Малко разпиляна ми беше мисълта, малко сама се е сглобила.

Малко сълза, малко смях...
По-плътна и цветна става линията!:))

*******************************************************

Имам си нови клавиши!!!
Поради липса на такива зараната не можах да го напиша - коменсирам сега!:):):))
Хубав ден, Сестро!:)

ами не е зле, в изкуството всичко е позволено - тази отделна реалност, музицирай си на воля, Тит и добра трайност на инструментариума ти пожелавам! :)))

Пришивам реалността
върху канавата " Свят".
С иглата на няколко
оборими постулата.

––––––––––
Помах суботний, Сестра !:)

на доверие и издръжливост, здравей, съботна сестра!

Комай и на дълготърпение ... Резен пъпеш ?! :)

това означават думите ми. От мен круша? :)

Преди да се заравя пак в работа наминах да си почета при теб.... В момента съм в такъв период, че почти няма миг, в който да не анализирам вътре в себе си прехода си през реалността - определено съм изправена пред изпитание на здравината на моята игла.... Трудни са ми бодовете, но ще продължа да упорствам.... Появи се едно Трасиране...., което ти споделям и .... те прегръщам по вятъра....

Трасиране (през) (в) (между) реалността....

прободена безшумно и родена
във утро на стопени небеса
от сцена на Вселените свалена
за да дарява по Земята доброта

минутите заскитаха с усмивка
валеше във косите и дъжда
един слепец мечтите и поиска
подаде ги с пречистена душа

съшиваше парцалените кукли
прегърнала тревожна тишина
със тайна мисъл в скитащите букви
пренареди за себе си света

в една река с надежда се огледа
със струните на вятър поигра
и все така усмихната и бледа
във бурите със нежност оцеля

а после миг дойде да си замине
отново да пребъде във звезда
реалността – тя няма да загине
остави я - тунел през Вечността

Ели

Трасирането е точно както и аз го виждам, естествено твоето виждане си е уникално. Начинът на свързване - пришиването просто си включва болката, но пък и иглата трябва да е всеки път безупречно излъскана... Лесното ли, няма лесно :) Неделен поздрав и прегръдка и от мен!