Ветрилото ми тихо
забръмча и се разпява.
Пърпорещият ветрогенератор
преде от разпилени мисли
нишки многолики,
вихри леки и
ги запраща нанагоре
облаците да ги намотават,
а те - къде ги намотали
и къде разнищили, 
но хубаво поне това, 
че са политнали,
та образуваха завеса,
и се появи прозорецът.

Условното следствие винаги преди причината, понеже е нейна причина, но причинност и следственост няма... :))) Стихотворението завихря, Стани, поздравления!

верно е. Соня, ти си най-добрият възможен навигатор по коридорите между световете, та ти ли няма да се сетиш :))) Благодаря ти!

прозорци. Приличат ми на отворени рамки. В тях можеш да поставиш нещо красиво и да си го гледаш ...
Вей още малко, сестричке. Дъждът иде. Ще ни направи капчуци и басейни за лястовички :)

Рамката прави кадъра :) Вея, и ще вея, ами дано, дано този дъжд...

прозорци ми дай на мен...Скоро намерих поредица- жена на прозореца, не съм срещала картина "Жена с ветрило на прозорец", но сега я видях:)

Привет, миличка!
Помахваме си ветрилообразно :))))