Не намерих автора на снимката, но ще се радвам да го добавя, когато го открия.


Ще ти разкажа за една броня,
тънка по рождение,
понякога си мисля, 
че майсторът е търсел
не толкова здравина,
колкото прозрачност.
И беше нужно малко време,
за да се разнищи и скъса.
Сега е дреха за плашилото
и много хубаво му стои,
един ден го нарекох 
"моят сияйно-славен  рицар"
заради слънчевите бликове
по старата броня привечер.
А през това време кожата
беше станала почва,
много добра за посяване.
Каквото хвърлиш
в нея избуяваше,
разлистваше се като приказка,
като алпинист все нагоре
се изкачваше.
Радост за очите ми!
Песен за ушите ми
беше  растенето. 
Сега всяка сутрин
ставам като планина,
с всичко това отгоре ми
тръгвам леко замаяна,
но и леко по-весела,
поздравявам плашилото
с вик: "Още един ден, а,
сияйно-славен рицарю,
да му помахнем с блясъци!",
и си отминавам , бързам 
разлюлявайки зеленчуци,
цветя, бурени и дръвчета 
по моята безспорно жива
и добре оплодена кожа,
бързам отново
да си ги погледам. 

Знам правилата на всички игри, а правилото е само едно - играй до смърт.

А през това време кожата
беше станала почва,
много добра за посяване.

Усещане за вечност:))
Привет!:))

за твоя синтез върху текста ми :)

Понякога идва парадоксално... привет! :)))

с понеделнишки блясък. Да преминем и през тази седмица като на игра:)

Само играта е разрешена... Какво съм писала, дотам не знам, но сега виждам ,че през бронята прозират твоите хубави пилета, дето изпяват растежа, и конникът е там, плашилото, цялото в черен блясък досущ като черноризците на Надя... обичам ви, успешна седмица!

Здравей, Стани! Благодаря за извора - пих надежда и слънце, малко от небето и остана още - спомен за чуден стих, животворно избуял и прозирен като глас на щурче, пълен с огън, звезди и светулки... С дневни луни и непознати слънца... и още!

"Ще ти разкажа за една броня,
тънка по рождение,
понякога си мисля,
че майсторът е търсел
не толкова здравина,
колкото прозрачност."

Ние идваме тук, временно пребиваваме и си отиваме, така, както сме дошли - шепа душа, шепоти на здравец в дълбоки кладенчови гори и онова небе, в което оставаме - високо там - навеки! Взимам си го!:)

или стихът потъна в душата ми...
моите аплодисменти...
най-сърдечно..

Благодаря ти от сърце :)