Този дъжд е дошъл от далеко
и ми носи мълчана вода.
Незабързано заразлива
разхладената си душа.
Той изчакал е залези, изгреви
и пладнешкия суховей,
да преминат по пътя му лекичко,
той е чакал като войник,
за да сипне пред мен днес сълзите си,
да ми каже какво му тежи.
Да притихне до мен сякаш цвете
приютява самия порой.
Тихо, дъжд, ти спокойно разсипвай
свойте тъжни и весели дни,
ще поседна и  ще те слушам
докато в песента ти заспя.

Прекрасен дъжд си сътворила.

вчера и тук се направи, нагрочи се от северозапад, притъмня...не капна. Съпругът ми рече, че при особени климатични фактори става така - дето се вика гърми, пък не вали...Е,вдъхнови ме за кой ли път:)

А аз си го присвоих :)

За душите и за сърцата е незаменим, но за вдъхновението грешиш - ти си вдъхновителката на дъждовната поезия, както на ветрената, слънчевата и така и така... хубав и спокоен ден :)))

Как дъжда ромоли ...

Привет сестрице :))))

послушай, друже :)

И при мен вчера дойде, даже с яка лятна сприя - енергийна красота просто! И както гледах бясно разлюляните дървета и небе, изведнъж срещу напорите вода и вятър видях да лети блестящ бял гълъб - сигурно се кефеше на дъжда, много ме впечатли! :)))

А блестящият бял гълъб си ти е личен дар вероятно, сигурно е, че се е кефил :)))

бил, значи :)
Мисля, че сте страхотна двойка, сестричке.:)

И стиховете за него. А твоят ми харесва!!!

по-добре се вижда от страни :)

Този си е за обичане :)

Преди да замина да работя (отново) както се случва от едно известно време всеки уикенд ти споделям това, което се появи преди малко преплетено по мислите над твоя дъжд....

Моят дъжд....
(вариации по Сестричка)

този дъжд носи изгрев и залези
като нежно смълчан водопад
иска в мен да разпери крилата си
после тихо да тръгне назад....
по тревата ми смях да разпръсне
във небето ми стих да реди
от мечтите ми пак да възкръсне
неизгубил към бъдно следи....
той очите си цветно разплакани
с тиха вечност във мен приюти
и вълшебства така неочаквани
сред звездите за миг сътвори...
трайна обич сред вятър понесе
и душата дари със покой
после облак щастлив го отнесе
там от ляво до нечий завой....

http://www.youtube.com/watch?v=dtk1ePpVINg&feature=related

Прегръдки, Мирка и поздрави за хубавия стих, както въобще всичко твое!
Обичам тук аз....
Ели

Този стих ти е от най-хубавите и ми е радост,че те вдъхнових. Знаеш, че обичам твоята романтична поезия при все, че такава хубава трудно се намира. Пожелавам ти леко сърце за работата и за всички мисли, които ще спохождат твоята щура главица през това време, а аз да послушам тихата китара... :)