Къде е  
слънчевото зайче скрито,
когато нощем и светулките заспиват
уморени от играта?
Къде е
липовата ми омраза скрита
към дървосекача нощем, когато този тихо хърка?
Къде е 
тишината скрита
в голямото прииждане на милиарди
слепи и неразгадавани човешки случки
до тихия им сетен бряг?
Къде е?

Нощем слънчевите зайчета
стават тихи лунни петна,
а липите любовно ухаят
сред омразата на града.

Тишината се стели златна -
липов изсъхнал цвят
сутрин по тротоарите
циганките метат

идват сериозните въпроси като тези, които задаваш силно. благодаря , че ме замисли над тях.

От теб?
Или както прочетох днес в едно писмо На Е. Дикинсън: " Докато свещеникът казва, че "тленното трябва да се облече в нетление" - то вече е сторило това и те си тръгват измамени."
Само да ти кажа - циганките отдавна вече не метат, всеки може да го прави :)))

В тези въпроси е вдъхнато нещо, което според мен се проявява само когато си е забравило името. Зададох ги силно вероятно защото само това мога да си позволя. Благодаря, че ме размисли, докато размисляше заедно с мен :)

ти говориш за тези дето го сбират. С метличките, ама то и друг прах всякакъв се вдига и се добавя, знам ги :) Мислех, че за чистачи на улици говориш, а то за Новите берачи на липов цвят... :)))

някъде четох, че не съществуваме...
Ние сме отделни проблясъци на фотони светлина...или нещо такова.:))
Всеки миг е уникален и сам за себе си. Всеки съществува безброй пъти - вечно!:)
Може би...

паралелните светове, нещо такова, да... :)

всичкото къде е в джобчето на когато, сестричке :)

следва кърпене на джобчета :)))