Намереното не опитвай,
постигнатото не носи
със себе си на нови битки.
Оазисите са безбройни,
а техните блага - безкрай
пред замъгления ти поглед
от сипкав глад
и стари митове .
Но службата ти е такава - 
вървиш, вървиш, вървиш,
вървиш.
Търсач си, мекотело в броня,
не можеш да се изявиш,
приютите са за душите,
за отлетелите души.

приютите са за душите,
за отлетелите души.

да :)

от старите митове и прашните клишета. Спиралата се върти и отново и отново ни вкарва там. Продължаваш - няма как...

е известен на всички нас, Лили - много вече го изминаха :) Клишетата са добри за временно ползване. Пожелавам ти щастливо единение с природата!

как само са ме приютявали безропотно

и ти в това време си писала за убежищата. Мисля, че няма убежища, а думите са просто израз на вида човек. Не мога да си позволя да преувеличавам тяхната роля, но също и не бих подценила силата им. Добре дошла, 13 хиляден глас!

а за 13 000 - признавам се в тайна поляна с четирилистни детелини ( още едно убежище;)

хубаво, че си признаваш, защото е публична тайна :)))

"вървиш, вървиш,
вървиш, вървиш" - оазисите, макар неизчерпаеми,
изчерпват се,
около тях, ако се застоиш... :))))
Оазисите, тез пустинни ганглии,
май част от мекотелото във броня
се оказват... :)))

е опит.А той се захвърля трудно,дори когато е неполезен.Трудно се откопчваме от миналото.Често то определя настоящето и решава какво ще се случи утре. Би било прекрасно да можем да имаме чисто начало.Съвсем чисто.Дали е постижимо!
Прекрасен стих!

Покрай един разговор, който водим с teatar-a пак се върнах към любимата ми книга за Архетиповете на Каръл Пирсън - "Героят в теб". Прочетох и твоето стихо и ми изкристализира нещо по повод на разсъжданията за Невинния, детството и пътя на познанието.
Ще постна това стихо и при театър-а - > специален поздрав е за теб и за него, мила :

Архетипово....

Човек
в началото Невинен
понесъл в шепи доброта
намигащ често без съмнения
на срещната в мечти душа
Сирак си после
пред вратите в безсилен опит да отвориш
а най-големия ти страх
в ушите
кънти пронизващо
да отговориш
да изоставиш да те изоставят
май най-добре по път да тръгнеш
във Скитник с утрото да се превърнеш
и вярата си В Теб да върнеш
за битка после идва време
със неуморно постоянство
в стремеж реалността ще грее
за Войните в това пространство
страхуваш ли се в тишината
която прошка ражда в дните
открий в звука на самотата
на Мъченик ли са сълзите
прегърнал сянката си просто ходи
с Магия диша във безвремие
открил е вече всички тайни
в несамоцелно
сътворение

Човек
във края на илюзията
познал и себе си и другите
прашинка малка от Вселената
свободен дух попил във думите

ПП : Прегръдки, според мен ти си в момента Войн и Скитник - 2 в 1, като повече второто, докато при мен освен тия двата архетипа го има и Мъченика, но най-вече доминира Войн-а! За театър-а, още не мога да определя, трябва да почета още за Станка, хах, но на пръв поглед до настоящия момент от това, което съм прочела ми изглежда Скитник, с наченки на Магьосник, но тоя последния архетип е виж пилотаж и като че ли един живот не стига, за да стигнеш до него. Раздърдорих се, но винаги така става като се върна към Каръл Пирсън.
Прегръщам те, Сестричка!
Заснела съм и една снимка, с която също искам да те поздравя, но си има време и място за всичко - ти знаеш!:)
Ели

... струва ми се по-вярно, че не оазисите се изчерпват, а вниманието към тях - то никога не отива до нужното ниво по време на съществуването, защото ганглиите, както казваш не могат да бъдат корени. Ние не сме толкова силни същества като дърветата :)

В този блог често е ставало дума за измамната същност на ума и често е имало дори съгласие по това мое съждение. Много може да се каже по него, но смисъл има нулев, защото умът пак ще е на митницата, тъй да се каже :) Постижимо е може би ако изчерпването на личните сили е пълно и така - начало.

и какво да ти отговоря, Ели сега... Бях решила да я намеря тази книга, но не съм. И чета какво си ми написала, и пак се сещам за типовете човек по Кастанеда.

много близки са до тези и са пак няколко, но са смешни, там е онази характерна ирония, с която дон Хуан се отнася към човешките работи... :) и ще си направя усилие сега да ги изнамеря, Ели.
"свободен дух попил във думите" - това ми звучи съвсем като реалност - като след началото на човека, но няма да дълбая, отивам да потърся онези типове човек. :))) пък каквото намеря :))))))

"Прикривачите, които практикуват контролирано безумие, вярват, че що се отнася до индивидуалността, цяла та човешка раса се дели на три категории:

Хората от първата категория са: изрядни секретари, помощници, компаньони. Те са с много непостоянна индивидуалност, но непостоянството им не е благодатно. Услужливи са, грижовни домошари, донякъде находчиви, с чувство за хумор, възпитани, благи и деликатни. С други думи – най-прекрасните хора, които човек може да срещне, но с един огромен недостатък: не могат да действат самостоятелно. Този вид хора изпитват постоянна нужда някой да ги направлява. Под нечие ръководство, независимо колко брутално или антагонистично може да е то, те са направо изумителни. Оставени сами на себе си обаче загиват.

Хората от втората категория съвсем не са приятни. Те са дребнави, отмъстителни, завистливи, ревниви, егоцентрични. Говорят единствено за себе си и обикновено изискват от другите да се съобразяват с тях. винаги вземат инициативата в свои ръце, дори ако това не им е много изгодно. винаги са неспокойни и не знаят какво е отдих. Чувстват се несигурни и вечно недоволни. колкото по-несигурни са, толкова по-зли стават, фаталният им недостатък е, че и човек биха убили само и само да са начело.

В третата категория влизат хората, които не са нито добри, нито зли. Не служат никому, нито пък се налагат над другите. По-скоро са безучастни. Имат възвишена представа за самите себе си, произлизаща единствено от мечтите и самозалъгването им. Ако в нещо са все пак необикновени, то това е във вечното им очакване нещата да се наредят от само себе си. Очакват светът да ги открие и позлати. Освен това притежават удивителната способност да си въобразяват, че държат в ръцете си „ключа за велики дела”, които са само във временен застой и които те постоянно обещават да извършат, но така и не успяват, защото всъщност са извън техните възможности."
Не са много вдъхновяващи, но доста верни всъщност :)