Чертая с пръчка линии
по прахоляка в двора.
Рисувам цвете, куче, 
раница, дърво и птица,
дете и облак, птица и човек,
Изписвам с много, много
едри букви "мама", "баба"
 и се присещам за Исус.
О, Господи, Го питам,
по кого да хвърля камък,
като не виждам по кого -
смъртта и тук я няма?
Шегувам се :)
И нея няма да замерям.
Приключи ли ми срокът,
ще я чакам.
Но дали ще мога?
Шегувам се, разбира се,
докато мога.

Шегувай се:)

април ми ги пуска тези работи, шегувай се, вика, пък додето стигнеш :)

далече се стига -
под слънцето крачи
април и намига ;))

да не говорим ,че без тях въобще никъде не се стига, даже и не се мърда.... не ми беше на ума, че е първи април - автентично се получи, което си е, си е;)

По мен хвърли камъка сестрице, и никак не се шегувам!

така, че се шегувай. Няма да хвърляме камъни, ще си градим къщичка от нехвърлените камъни. Надявам се да е малка, значи сме станали по-добри. Усмивки, Сестричке!

Защо? Не ти ли е удобно да се пошегувам с теб, Алекс, певецо?... Какво се е случило, сега сериозно питам.
... разбрах, дано всичко да бъде за добро!

Да, Мая. Има нехвърлени камъни всякакви, например като тези https://encrypted-tbn0.google.com/images?q=tbn:ANd9GcSR7AvvEJc8Ozf1g4ik20Cjr1u0y6td04AtCsA_lWUQH4vKIv51Yw
за къщи не стават, но не е проблем. Усмивки, Мая :)

никак няма да ми стане приятно, ако някой почне да ме замеря с камъни. Колкото и да се опитва да представи деянието си за шега - няма да му повярвам.
А сега ще се усмихна, да не би вие от своя страна да не си помислите, че съм оперирана от чувство за хумор.
:)))))

:)))))) не ми е тематичен текстът, играя си така с думите. Най-неочаквано се оказа първи април. Смисълът си остава кодиран така, както е кодиран смисълът на една ябълка или един лимон например. А като говорим за моите камъни, не ги мятам по хората, както сама си мисля, все пак хората могат и друго да кажат:)

После се вгледах и видях,ч е не са тикви, но пък са идеални за търкаляне! Сизифовски камъни:) Избирам си един по-малък, та като се уморя да мога да си го сложа в джоба, или торбата и да продължа;))

Причината ми дойде от цялото това въздействие на "хвърлянето на камъни", което се е получило в коментарите на Алекс Певеца и Мая Маконт. Потърсих в Гугъл "каменни образувания" и се появиха тези неща от Коста Рика. Излиза, че ги има на много места на планетата и са правени... преминали са през топлинна обработка. Ето:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4074531
Ама са все големи, малките са ги обрали явно вече, не са ти оставили :)...

привет, Сестричка!:)
Много ми хареса, както винаги....
Не искам да коментирам високосната година и очакванията, че до тук съм на минус от всякъде, но.... Няма да си загубя оптимизма, все пак е пролет.... Дано второто шестмесечие бъде по- във всяко отношение.... Стихото го прочетох на един дъх, ииии после пак, и пак... Три пъти! И всеки път имах различни усещания... Много се раздърдорих. Отивам да метна един постинг и в моя блог - да се отчета за месец април и пак да отлитам в Космоса!:)))
Прегръщам те, сестричка! Ааааа забравих да кажа и за Инкубус - 10-ка както обикновенно! И не съм забравила за един поздрав, за който ти споменах преди време (присетих се, защото е свързан с едно парче пак на Инкубус), но когато тогава....
И поздрав от мен с това, което ми дрънчи в тонколоните в момента :
http://www.youtube.com/watch?v=zUeXU-FC8TQ&feature=autoplay&list=PL99B24345858CE417&lf=plpp_video&playnext=3

Як драматизъм, като за 30 минути след полунощ!:)))
До скоро, мила,
Ели

Nqma me za malko. radvam se, che si idvala, Eli i pojelavam zdrave!

Христос въскресе! Здраве и любов!:)

Воистина воскресе! Изобилно да съпътстват всички ни! :)

Според мен изкуството да се пише постига целта си, ако читателят открие себе си или се замисли, или научи , или почувства по- силно . Ти постигаш целта .

Така мисля и аз, споделянето на нашите словесни неща е един много любим за мен процес :)