На УО  по повод публикувания призив, който споделям напълно ведно със светенето, когато я чета - едно старо мое нещо.


 Танцувайки нестройно танца
ти все във ужаса кръжиш,
но тъй - напевен и разсеян
във дните си ще се стопиш.

Унесени в суетни стъпки,
не се заглеждаме в смъртта,
но тя сама край нас е само,
за да я вложим във пръстта.

Уплашена от всяко нещо
аз някой ден съвсем ще спра
и тялото ще моли само
да го отрежат от света.

Това пък ще е невъзможно, 
защото тяло без земя
е просто куп летяща мърша
из облаците над света.

Да бъдеш или да не бъдеш...
Въпросът е да бъдеш как?
Да дишаш като птица б(В)олна
и падайки да бъдеш пак.

Благодаря ти!

ГОРЧИВИ ЗВЕЗДИ

По земята след много години ще дойдат пак хора.
Ще четат по следите ни колко добри сме били.
Ще чертаят в недрата на земния, съхнал в нас, корен.
Ще узнават, безспорно, за всички столетни вини.

И тогава ще кажат навярно... дали е съдбовно
че обвихмe земята в кълбата си синкав сумрак,
че черкувахме враните с всяка човешка отровност,
че живяхме щастливи оттатък вселенския праг?

От руините смело ще дъхат забравени вопли.
От останките важно ще гледат виновни очи.
Всяко малко парченце от нашата бивша греховност
в този ден от любов ще горчи, ще горчи, ще горчи...

И така, безпогрешно узнали за наш`та доволност,
нови хора ще търсят в устоите, нови следи.
А земята, онази кърмилница дала ни волност,
ще мълчи и ще рони в душите горчиви звезди.

трябва да кажа, следите от добронамереното човешко поведение ще са си повече за разлика от тези на разрушителното както досега и така ще остане тайна човешката същност както и досега. Мисля, че е крайно време да преразгледаме една голяма част от нещата, приемани като еквивалент на ценности през многото хилядолетия, нещата, които под маската на добро и полезност всъщност служат на разрушителния нагон. ГОРЧИВИ ЗВЕЗДИ е тъжно и вярно провидение.