В кошмара си се приютих
като в далечен ъгъл болно куче,
положих радостта на дървен нар
и ранната и смърт зачаках.

Наоколо се чуваха сола на птици
и хора гладко преминаваха,
блестеше слънчев ден и топло
клетките отвътре оживяваха.

Поспря се минувач, отключил
с тоя мизансцен очите си.
С тях сграбчи моето лице
и то изчезна в джоба му.

Увита презглава, усещах остро
как боляха и ме стягаха превръзките
на сетива, превърнати в оръжия,
но още исках да съм си невидима.

Сега Тъга за мен е много суха дума
без сокове, без петолиние.
Желая само да съм будна,
за неочаквания вид на идното.

И равносметката ми е такава:
не е удобен за живеене животът ни,
а по природа е така устроен,
че изпитание е бъдещият миг за днешния.








 

за силното стихо!
Да, животът не е удобен за живеене...

Не е - прост факт, труден за преглъщане :)

Поздрави!

точно на теб :)

защото така и не се научихме да се наместваме. Но, здраве да е, ще си носим кръста. Усмивки от мен и поздрав за силното стихотворение!

търсиш в един танц да кажем... :) В танца трябва само лекота, а и в живота, дори като си носим кръста. Радвам се, че ти харесва, Мая.

отново отиваш много навътре, което вече не ме учудва. Поздрави за силния стих!

отстрани вероятно виждаш по-добре. Ето какво прочетох преди малко от Набоков: "Страниците са още празни, но има едно чудотворно усещане, че думите са там, написани с невидимо мастило и крещящи да станат видими." Този човек има дарбата да описва нещата по най-точния начин..

"И равносметката ми е такава:
не е удобен за живеене животът ни,
а по природа е така устроен,
че изпитание е бъдещият миг за днешния."

Много ми хареса, сестричка!...
Прегръдка от мен!:-)
http://www.youtube.com/watch?v=GtnfWyI3nlg&feature=autoplay&list=FL1jvaGCI3J7Rc46Mw4cTY2A&lf=plpp_video&playnext=1

И дори ме е срам, че го приех като лично откритие и поводът ми да напиша това, толкова ли сме замаяни и заспали?... :)Прегръщам те също и се надявам за здраве около теб.

Не сме замаяни и заспали, сестричка, просто се оставяме за известно време да ни люлее и отнася вятъра (очевидно поради такива потребности), но после някак си от самосебе си намираш сили да изскочиш от джоба на минувача, просто защото всяко нещо си има пределна граница дори това да се оставиш на болката от стегнатото на превръзките пак е до време.... Животът ни е вечното търсене и така е да - > изпитание е бъдещият миг за днешния, но именно в тези изпитания ставаме по-силни, и по-мъдри, и въобще всичко по за Самите Нас....
Прегръщам те, Мирка!:-)

http://www.youtube.com/watch?v=lkbiB0QfU3s&feature=autoplay&list=PL03D96E8919472B2F&lf=plpp_video&playnext=2

Само малко милост към изгубения шанс на мъртвите да се люлеят в подобна супа, само малко е достатъчна, за да е човек буден. А мисля, че дължим това като живи.
Изпращаш ми нещо, за което пише успокояваща версия, но с този роял ми звучи дори много по-драматично. Оригиналът си ми е успокояващ, ако това ще търсим :)
http://www.youtube.com/watch?v=v2H4l9RpkwM&feature=related