на magicktarot . Смятам си го донякъде непочтително това стихотворение, все пак има отношение към твоята вселена Круша, смисълът се разнася по вятъра :)

...

 

И бях на самотата в ъгъла...

Аз бях под крушата

аз, кучето, завързано за дънера,

оставено от своя господар

да пази плодовете и.

И гледах с безполезна болка

как те падаха сияйни от небето,

как се пръскаха, разбили светлината

на безбройни сладки капчици.

А после как рояк кокошки глупави

кълвяха свeтлината и я гълтаха,

повярвали за миг с невинност лакома,

че тяхно е това,

което беше ми оставено за служене.
 
*** 

Трябва да отбележа, че това нещо съм го писала в далечните години преди 2000 -та, да не каже някой, че темата не е моя. Ето сега се оказва, напълно убедително, че Крушата е наша обща, тя е Вселената ;)
Нека има  достойно съществуване. Често забравяме, че щастието ни е присъщо и без да го търсим. 


 

 

   

 

 

Нека да ти е по-светло и уютно в Крушата!... :)
Радостно посрещане на Новата година!

Сякаш си описала Мирозданието - много конкретно! И съвсем не преувеличавам. Някак удря изведнъж, браво! Не го възприемам като непочтително - нито като разпиляване на вятъра на "Вселената". Кокошките за мен сме ние, хората, които още не сме се събудили за Вселената, за служенето, за щастието, за Светлината. Лакоми, безсъзнателни, макар и вярващи - но не мислещи или желаещи реално зло...:) И има тенденция нещата да се променят - достатъчно е Кучето да се отвърже от Крушата. И не е невъзможно да стане това! Много ми хареса!

(Обаче щастливи кокошки! Тук ми се ще да те запозная с едно разсъждение на Мея, ако го открия, че сега съм една заета кококо;)) )

Присъщо да ти е!

Марине, не бях се засилила още в тая посока, та да ми викаш "небесна сестро", но когато кажат, очевидно ще съм на линия ;)))
Меджик, крушата си е круша и кокошките са си кокошки, а кучетата - кучета, вселенски ни работи :)))
А пък Дора, да ти кажа, била съм куче в един момент, гледала съм кокошки, не казвам, че не ставам кокошка друг път, запознай ме :)))

великата песен на Клас! За вас съм я сложила тук :)

Много здраве,късмет ти любов!!!

Форинър :)

но предпочетох кокошия отбор, пазачо на светлината:)

Мея си е прибрала текста за щастливите кокошки, ще го изискам някой ден - засега една снимка - с усмивка, сестра! Да живее чувството за хумор! Желая ти една добра година!
http://2.bp.blogspot.com/_mmBw3uzPnJI/S-iBjxtw45I/AAAAAAABPJo/V-Tju9yakzw/s1600/funny_prom_fail_photos_83.jpg

Нали писах горе какво мисля за произведението си. Но понякога оставям този смисъл за сметка на моята умозрителна страна. Но си права и за другото - чрез чувството за хумор само оцеляваме или самооцеляваме. Прекрасници, пиленца по душа, откъде я изрови тая снимка?! Нямам думи :) Бъди това, което си, Дора, с обич от мен.

Чувството за хумор е буквално животоспасяващо, за мен:)

Сега едни други пиленца намерих.

http://2.bp.blogspot.com/_mmBw3uzPnJI/S-iBjxtw45I/AAAAAAABPJo/V-Tju9yakzw/s1600/funny_prom_fail_photos_83.jpg

Благодаря ти, сестра

освен ако няма нещо скрито в картинката...

http://samaranda.blog.bg/photos/76083/original/Casa/a418.jpg

снимката ми върна неочакван спомен, първо си спомних миризмата на пиленца в кашон на дупки, които писукат и се блъскат, преди 30 години

оттогава съм известна както спасителката на премръзнали пиленца у нас :) имало такъв случай, скоро ми го припомниха... а в защита на образа ми, кокошките - все пак е метафора, ти ги знаеш тези работи:))))

само едно лястовиче съм носила в къщи и то защото ги съборихме от гнездото, другите отлетяха, а то не можа - хванахме го, после само избяга
синът ми преди години донесе гълъб, влизали са и други тук, живеят над нас, един чак в банята се намъкна, и мен ме беше страх, но го хванах и пуснах да си лети

на баба ми пиленцата, като тези на снимката, малки кокошки и петли. Рано излюпени пролетта, забравила ги на студения дъжд, и бяха полумъртви. от детските години :) Темата ни ме кефи да ти кажа... ;)))))

ето обещания текст за яйцата на щастливите кокошки

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=147345

помня как им растяха връхните пера на крилата след отрязването, но моята баба не им е давала хляб с вино, това вече си е завършено посвещение в тайнството живот направо!