И пак това видях.
 Нетрайна, призрачна материя - човек.
Боя се от смъртта,
докато тя ми дава
цялата възможна предвидливост,
а всеки ден затягам с Обич
примката на притежания
около плътската си шия.
Новородено - Бог.
Дете - Дете.
Човек - Самозаблуда.
Старец - Бебешка душа бездомна.
Кога намираш себе си, човек,
докато търсиш Нищо
с цялото това усърдие?
Един ли е за всички ни
и тъй безсмислен пътят?

и справедливо.

Цялата възможна справедливост. Благодаря.