И колко пъти още ще се връщам
по хлъзгавите сипеи на детството,
където горе е следобедът
загърнат меко в бризове,
а долу е морето бляскаво
което всяко утро е сапфирено,
а всяка вечер - стомна на гърба на скитник.
И колко пъти още ще преследвам сенки
след пъргавите глезени на детството
по стръмния му бряг ще се търкалям
ще сгъвам ръбове като сизифов камък,
за да си изкопая малко глина
за неспокойни пръсти
и после да нареждам фигури
в галерията си от спомени?

Колкото е нужно, предполагам!

и ще се връщаш докато детството е удивително! докато си

:) лесно ти е на теб, да отговаряш за другите. Шегувах се, но аз нищо не предполагам.

вчера четох тази статия
(http://leroisalomon.blog.bg/izkustvo/2011/08/12/quot-nabokov-izkustvoto-da-si-bezpodoben-quot-portret-na-vl-.800181)
която заслужава много повече четения, за Набоков (обичам го!), който казва, че всичките му стремежи да се изразява във всяка от съвършените си книги са свързани с детството му. Дали не ме прихвана...:)

ДА, права си, лесно ми е, понеже отговарям за целия свят, та за един повече или по-малко.. колко му е...

ако е така, вярно, колко му е :)))

нали знаеш...

http://www.youtube.com/watch?v=NBDVPiITw2M

БЛАГОДАРЯ ТИ, мълчаща! И както си го дала в Амстердам, така се размечтах... ;)

Хубаво е. А ако въпросът не е реторичен- докато има защо.

Кататония правят изключителна музика. Имаш вкус.

не е реторичен въпросът, а появяването на въпроса "защо" сигурно е достатъчна причина. Благодаря ти. Кататония - да, разбира се :)

вае прекрасни спомени. Тези от детството, най-милите и най-хубавите. Винаги ще се връщаме там, пренареждайки глинените фигурки. Хубава вечер, Сестра!

Копаеш глина, редиш фигури, не всеки го може...

и на теб хубава! :)

Най-обичам някой ученик да ми каже "не го мога", тогава няма да се отърве от мен. Та в тоя смисъл не съм сигурна в това, което казваш. Иначе всичко в текста горе са ми реални фигури от детството.