Дойдох при Теб
и исках да говоря,
но звучах фалшиво,
опитвайки се да запея.
Напразно плахия си глас 
прочиствах и се старах
да доловя проглеждането Ти
 през руините.
Ръце отпуснала,
глава склоних,
не съумях да промълвя
ни дума.
В душата Ти се носеха
и търсеха пътеки
гласовете ми - 
тъй искрено объркани,
че нямах сили вече
да ги слушам.

!!!***

Поздравление!

!!!

Макар и тъжен има много красота в този стих!

Поздрави!

аз пък освен да помълча със стиха, гледам снимката, с това предчувствие за пролет, което сякаш е устремило светa нагоре

Внимание, вратите се затварят! Следваща станция "Надежда"(забравена и неремонтирана).

Привет от мен! Ужасно много ми хареса! =)

sparotok, красотата е в преживяването, вероятно от там :)
martiniki, и аз мисля, че е трудно да се говори за стихове, а снимката е без заглавие, но ти вече го измисли :)
silver4eto, ти пък опроверга част от думите ми на горния ред, ужасно добре ти се е получило :)

Христос воскресе!

!

Прекрасен текст!

Диана.