Повод  за това произведение отново ми е "Сиймор-запознаване" на Дж. Селинджър, която продължавам да чета в момента.


 Човек оставя свойте чувства
и тръгва да целува птиците

когато е щастлив

Дружи си с вятъра,
и в думи се заплита,

забравя смисъла,

започва да развързва тайни,
пее хубаво,
стопява се,
оставя разума.

Ако си има работа с любов,
човек не чувства вече
нищо-то.

Не успявам да си пусна клипа и когато разбера защо, ще го добавя.

Ето го: www.youtube.com/watch#!v=zc2hMkdm-pI&videos=TnsM118GXIo

Човек целува птиците
и се заплита в смисъла.

Пее, ако не чувства нищо-то.

Нищото тежи ужасно и най-много :)

:)))

Много хубаво пееш, Мира!

и асоциациите и от мен!
Не може да се пусне клипът, опитах. Иначе и песента на Бой Джордж и текста са много допълващи.

gkowachew, milenich и tili, радвам се, че съм достойна за вашите поздравления и ви се покланям на свой ред :)))
И благодаря ти, Тили, че отбелязваш и тази песен на Бой Джордж - откритие лично за мен от последните дни.