Седях три дена, чакайки дъжда,
а се намери вятъра.




Прехвърчаше, 
връхлиташе 






и слиташе,
и пак връхлиташе





вълчиците му изгладнели
първо се умилкваха





умилкваха, 



 

насити се от  глад окото им





и щурнаха


 

навиха се около клоните





размятаха опашки
и проблясват вече зъбите.





Разпръснаха се накитите на липата
и закръжиха книжни балерини 






стоях все там
готова да се разнеса навсякъде

с очи да вдишвам
и уши да впивам

ръцете ми ги нямаше все още
 бяхме вятър

той утихна
и останахме. 

и завладяващо :)

Някоя си, добре си дошла в блога ми :)))

вездесъщ вятър с колизия и липови лица

съм готова да ги гледам докато виждам.

Само да отбележа, че и песента на Дейвид Боуи е страхотна, нищо, че не е моя ;)))

ще поправя пропуска

че може да те да те отвее на по-добро място!:))))
Поздрави!

с такова очакване, Тит ;)

Чудесия си сътворила от бурята...
Браво на теб!

Носи се с вятъра и не тъгувай за дърветата.
Бъди с дърветата и не мисли за вятъра.

се улавя емоция-прекрасно е!
Благодаря.

svetaemoi, дето улови емоциите :)))

всъщност всички бяхме там, всички тези. И нито мислехме, нито се тревожехме :)