Той имал един куп почитателки и когато една особено напориста дама вложила цялото си красноречие в думите "Колко много бих желала да имаме свое дете с Вас! С моята красота и Вашия ум не мога да си представя какво прекрасно същество би се пръкнало...", г-н Шоу я изгледал косо и изстрелял в замечтаното и лице: " А не сте ли си представяли обратната комбинация - "умно"като Вас и  "красиво" като мен?" Ето ви самоирония, между другото не го може всеки. Това е нагласа, която дава свобода на ума. 
Колкото повече живея с човешката си природа и тази на ближните ми, толкова по-силна става увереността ми,че това е стихия и всичко, що е подредено, жизнено и благо в нея, иде от Бог.  И Бог е в сърцето. Логиката на отрицанието е тази на ума, не неговата. Колкото повече пъти ставам свидетел или участник в грозните страни на човешката природа като подлост, злост, страхливост и мерзост, толкова по-често се спирам на въпроса: кое го причинява и като повечето пъти не знам отговора, се връщам на Волята, по която сме тук ти, аз, и другите - една и съща за всеки от нас. И всичко, което остава е Милост и Самоирония, единствено отличаващи ни в мрачната каша от самовтренчени азове. Милост към шанса на всеки един от нас да се справи и самоирония към онези свои качества, които все пак не ни помагат. Не искам да продължавам, достатъчно подтискащи емоции имаше днес тук. До утре, хора от сайта blog.bg с още един цитат, от Джубран Халил Джубран:
"Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?"

Грозотата е в постъпките, не в мислите. Дори гробниците се строят с любов за близките, поне там да им е уютно. Защо са слагали в тях любивата жена и най-ценните вещи? Харесвам Джубран, не съм на страната на ненавистта, но нявга и великите грешат в словесните си фигури.

"Колкото повече пъти ставам свидетел или участник в грозните страни на човешката природа като подлост, злост, страхливост и мерзост, толкова по-често се спирам на въпроса: кое го причинява и като повечето пъти не знам отговора, се връщам на Волята, по която сме тук ти, аз, и другите - една и съща за всеки от нас."

Когато не те е страх, има само любов :)))))))))))))
Поздрав от мен
Валя

неусетно се отдаваш на неверието и любовта остава само приказка...
Поздрав - страхотно е!:))

но предполагам, че уюта на гробницата е подходящ за мъртвите, не за живите. Не мисля, че великите оставят с лека ръка сбъркани словесни фигури да висят в пространството, а за Джубран съм още по-сигурна.

говориш за разрушителните страни на страха, но едва ли някой от нас има причина да се срамува от това чувство, в определени случаи дори полезно. Струва ми се, че за освобождаването от болезнената зависимост от различни страхове помага много да ги изричаме, колкото и болезнено да е понякога. Поздрав и на теб!

като в приказно омагьосване, нали :)
Благодаря ви за тези хубави коментари - виждам ,че любовта измести от темата моите днешни фаворити милост и самоирония ... явно колкото и да я няма, тя е навсякъде :)

Преди време се разпознах в една мисъл на Виктор Юго - "Свободата започва с ирония", като си позволих да я "оДоря" леко - Свободата започва със самоирония - в това съм убедена

:))) причиняваш ми усмивки. И за мен така стоят нещата.

Усмивка!

аз съм за самоиронията, когато се иронизираш, значи осъзнаваш своя недостатък, битката с преодоляването никак няма да е лесна, но важното е, че се е започнало. Усмивки от мен!

радвам се, че си във връзка отново /още един лош отзив за Близу след моите лични впечатления/. Разбира се, не е лесно хич преодоляването на вътрешните пречки, но хубавото на тази борба е, че тъкмо свикнеш да се бориш и се оказва - битката свършила. Усмивки още и от мен :)

като теб и мен сестро!

а де... :))))

сатана си иам своя действащ легион, примки и изкушения, а ние...крехки сме без Божията помощ и милост.
Пожелавам Ви да я имате и да Ви бъде верен щит!

споменаването без повод на определени понятия за мен е неуместно и плашещо. А търсенето на врагове явно е преекспонирана и вредна тема, щом открихте повод за част от думите си в моя постинг. Благодаря за пожеланието.