Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2017 12:35 - 130 години от рождението на Димчо Дебелянов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6132 Коментари: 12 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

130 години от рождението на Димчо Дебелянов

image

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ
Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

                             
image


 Димчо Дебелянов си отива  от този свят, толкова млад? Фин, нежен, а и времето - друго. Но колко красиво е пресъздал вълненията си за живота. Обичан от мен поет, особено онова негово стихотворение: "Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни ..." - един блян по бащиния дом...невероятно е ...Да си спомним за него! И отдадем почит!
Поклон пред сина на България, които не се завърна в бащиния дом!

image










Гласувай:
29



1. tota - Сияние Посветено на Димчо Деб...
28.03.2017 12:48
Сияние
Посветено на Димчо Дебелянов

От тъмните усои на нощта,
разжарили небесното огнище,
в Копривщица с цъфтяща самота
блестят звездици върху бели вишни.

Сияят вишните във двора тих,
очакват сякаш стъпките най-мили
да дойдат и превърнат в нежен стих
една любов тъгата приютила.

Засипват венчелистчета килим,
докоснат от звездичките гальовно,
та с тях един поет недостижим
перо в ръцете да държи отново.

Сияе пролет, бяла песен пише
и в детските години те завръща-
недосънуван сън на плахи вишни,
цъфтящи в двора на сиротна къща.

Ивелина Никова
цитирай
2. tota - ПОСВЕЩЕНИЕНа Д. Дебелянов...
28.03.2017 12:51
"Посвещавам своето стихотворение на 130-годишнината от рождението на този велик творец, дарил ни с най-нежните балади и копнения в своя кратък, но пълен с емблематични знаци живот. Може би, за да оценим дара, който имаме, и за да съхраним вярата, надеждата и любовта, които нежният поет изповяда, но бе лишен да осъществи поради ранната си смърт...
ПОКЛОН на сина, когото България не дочака!"
Спаска Попова

ПОСВЕЩЕНИЕ
На Д. Дебелянов

Не те познавам. Няма да те срещна.
За мен си като паднала звезда,
ударена в сърцето, но оставила
след себе си божествена следа.

А млад си бил, под тридесет години.
Нито венчан, ни с рожба надарен...
Напразно твойта майчица се взирала
да те прегърне в тъжния си ден.

Копривщица до днес стои и чака
да се завърне нейното дете.
Сред вишните на двора, в полумрака,
сирото пак крещи петле.

И ме подсеща, че те няма!
А си ми нужен, свят и "лих",
с душа "нестройна", "разнолика"
и крехка като нежен стих.

Каква е тази мелодрама?
В "нощта неверна" дъжд ръми...
А ти до мен невидим крачиш -
"бездомен", кротък и "самин".

Къде си? В този свят коварен
те търся с "пламнала ръка"...
И чувам как прошепваш в мрака:
"Аз искам да те помня все така!"

Спаска Попова

28 март 2017 г.
цитирай
3. inel379 - Най-нежният поет на България!
28.03.2017 13:43
Завръщане към изконната обич,
която нежност и сила ни дава.
За да усетим, че сме най-истински живи,
когато споменът в душата оживява.
В тишината чуваемостта е ясна и зрима
като носталгията по прегръдката тъй любима...

Пролетен полъх сред белоцветните вишни
в тайнството на Дебеляновата къща...
Поклон!
За нежността, с която не спира да ни облъчва
там горе, от Вселената небесна!
цитирай
4. ivoki - ПОЗВОЛИХ СИ ДА ПУБЛИКУВАМ ТОЗИ П...
28.03.2017 14:57
ПОЗВОЛИХ СИ ДА ПУБЛИКУВАМ ТОЗИ ПОСТИНГ ОТ БЛОГА ТИ , НА МОЯТА ФБ СТРАНИЦА.
цитирай
5. vilish - Поклон!
28.03.2017 15:27
Пред рано прекършения живот, нежното перо и любовта към родното!

Поздрави за споделеното, Ати!
Красиви, топли, споделени пролетни дни!
цитирай
6. aip55 - Споделям
28.03.2017 16:24
написаното от теб Тоте.
Носталгична тишина раздра душата ми,
за отминали емигрантски времена.
цитирай
7. planinitenabulgaria - Когато от Америка ни гостуваха дъщеря ни със семейството си
28.03.2017 18:43
първо ги заведох на Рилския манастир, а след това в Копривщица.
Димчо Дебелянов загива при сражение с английските войски през ПСВ, които воюваха за английските интереси на Балканите. Нашите войници спечелиха почти всичките си битки с тях, но загубихме поета, а след това ни натресоха позорния Ньойски мирен договор, който откъсна от страната ни около 5000 кв. км. със 180000 души по тях и ги превърна в заточеници в собствените им домове. От тях днес остават по родните си места тъм 12000 души, предимно нъзрастни, които един по един гаснат като свещици.
Добре, че си наппавила този постинг, Ати, добре е, че имаме такива велики поети, имаме ги и сега, но споменът за Димчо Дебелянов ми навя тези черни мисли от времето, когато той е бил жив.
цитирай
8. donchevav - Любим поет! Харесвам тъгата в ст...
28.03.2017 20:14
Любим поет! Харесвам тъгата в стиховете му - мека, светла, тиха печал. Обичам всичките му произведения, особено тези, в които прозира леко маниерът на френските символисти, в частност на Фр. Жам.
Една мисъл на Д. Дебелянов е може би подходяща за твоя прекрасен постинг, мила Ати, иска ми се да я цитирам:
"Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него – той е изгубен човек!"
Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
9. stela50 - Един от любимите поети на много от нас...
28.03.2017 21:46
от тези, чиито творби се предават през годините винаги вълнуващи,
живи, незабравими... мека нежност, тъга, сила...
С преклонение и възхищение.
Поздравления за прекрасния постинг, Ати !
цитирай
10. sande - Поздравления за този постинг!
29.03.2017 04:17
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
цитирай
11. rosiela - Не му е вървяло нито на любими, нито на добри хора,
29.03.2017 07:29
след смъртта му още поне 3 години са злословили по негов адрес. Чувствителен, раним, не е изживял живота си щастливо, но така сме българите не отсега. Стиховете и посвещенията идват посмъртно и през поколения, а докато е жив - какви ли не препятствия е имал. Поклон на поетичното величие Димчо Дебелянов!
цитирай
12. usmivka99 - Чудно е! Благодаря ти! Поздрав и ...
30.03.2017 13:11
Чудно е! Благодаря ти! Поздрав и хубава пролет! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147418
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031