Интерсно и нелогично, но само на пръв поглед /четене/.
Губенето и печелене на време е като чашата пълна или празна до половината с вода.
Докато сме живи...

Всъщност мисля, че не го губим, защото го нямаме. Можем само да го печелим... Не е ли хубаво? :)

не губим, а печелим време. Това може да го каже само един зрял и помъдрял човек, да всъщносте така, в противовес на вечното "губим си времето". Всъщност нищо не се губи, дори и когато отстъпваме, точно така, стъмваме се, за да засветим. Много ми хареса сестричке. Поздрави от мен!

Този път се надявам, да съм се изразила ясно за това, че в човека няма място за депресии и драми и че те са нещо наистина чуждо на природата ни, което се изхвърля като чуждо тяло. Поздрави и от мен!

имам такова стихопитане отправено преди години

Първото е стратегически по-интересно, а и претендиращи за осветителни тела има достатъчно. И получи ли отговор, Дора?

Мракът понякога носи спокойствие, зависи как го възприемаме.. Така както и пламъка в нас , носи спокойствие, а когато има баланс, наистина си заслужава да се извоюва времето за пълен релакс.;)

Не знам, представи си пълен мрак без перспектива да светне отнякъде. Това не може да дава обичайния търсен релакс.

Да знам, за какво говориш и съм го усещал хиляди пъти по различен начин и този начин пак си остава празен, безмълвен и непроменящ нищо и за това понякога се губим в самото време, но то остава в нас..

мракът винаги навлиза отвън. Трудно пробива до сърцето. То си свети винаги.

Затова препоръчах тази техника веднъж на ден против страхове, уроки и други ;))

Да, докато сме сред живите.

ами за себе си знам, че се съпротивлявам на мрака да ме погълне и мъждукам поне, това пак от предпазливост, че разгори ли се човек да гони рошавия лошав мрак, може да му опърли козината, но и да изгори до клепка

но за времето нищо не каза. Несъгласна съм, Дора, и за нероден Петко бая тревоги са отишли.

преди време писах нещо - понякога светлината прави от мрака още по-голямо страшилище -Гоя е рисувал със свещник върху главата си (това не знам откъде го знам) и по стените са пълзели такива чудовищни сенки, че вероятно на тях се дължат чудовищните внушения на картините му - преди време съм мислила и писала по темата - Светлината води за ръка сянка, а когато часовникът избързва или закъснява, когато нещо се повреди и обърка, сянката започне да бърза и изпреварва поглъща светлината

И дали времето върви с еднакъв ритъм постоянно, за да наричаме промените в него изоставане или избързване? Какво може да се повреди или обърка толкова? Знам, Гоя е рисувал със свещ, а Дали заспивал следобед с лъжичка в ръка, а под нея на пода чинийка, че като се унесе в бързия сън, когато в главата преминават картини с много бърза скорост, да се събуди от издрънчаването на лъжичката и да съхрани някое видение за рисуване... Великите имат велики похвати. А децата се боят от мрака по една единствена причина: до около година те виждат в тъмното неща, които никой не им обяснява, възрастните отричат виденията им дори само с поведение и така вкореняват в тях отричането и страха. Така в нас се формира с нищо не оправдания ужас от мрака.

признавам

помня колко ме е било страх от тъмното и как столът и закачалката оживяваха в мрака...вероятно той допринася за развинтване на фантазията ми повечко и хващането на разни други пътеки

топлият уютен мрак на началото - такова отпускане е като в космическа шепа;)

Сигурно това е причината (знаейки все пак, че сме смъртни) да виждаме и в най-тежкия мрак светлинка и да се стремим към върха дори когато виждаме края си...

Поздрави!

започнах да заспивам спокойно едва, когато загриженият за психичното ми здраве ум започна да оприличава едно петно на тавана като овца. Нея я помня и до днес, а чудовищата, от които се завивах презглава и треперех дълго докато заспя от изтощение, тях не помня :)

Поздрави, mamas! Откакто наблюдавам фактите около нашето съществуване, не съм открила все още доказателства за неподвижност. Може би това е, а какво ще бъде, мисля, че ще е нечакано.

има само тишина.

все ще ти пиша де...въпрос на извоюване
печелиш го

( комай най-печеля от времето си за губене - обожавам го и все се губя с него;))

Ха , много харесах ! :)))
Защото съм убеден , че светлината е родена в най - дълнокото на това тъмно ! Както и за малкото и голямото също !
Чудна си ти , сестричке ! :)))

Поздрав..

Ами да, няма. Те страховете в тъмното изчезват първи:)

Пусто, сложен е животът.. Добре, пиши :)

Радвам се, Караяни, и за убеждението ти, за което имаме единодушие също :)
Сама се чудя постоянно, като в опитно поле, емблемата ми е чуденка.

Радвам се за това, поздрав и на теб.

http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/12/wasted-sunsets.899968

Поздрав, сестричка!:)
И прегръдка от мен!:)

разбирам какво ти причиняват приятелите. Нещо като това да ти съхранят колекция от залези за по-мрачни времена ;) прегръдка и от мен :)

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=11252

Niama da ni plashi mrakat :) Shte namerim s kakvo da go naselim, ako opustee ot lipsata ni na strah (sorry for the latin:)