Ненавиждам - това май звучи шокиращо...
Говорим с майка ми преди да потъне в сериала си, турски. 
- Предпочитам си ги - казва - че не ме карат да се замислям, не им се задълбочавам. 
Тъкмо сме споменали нашия, "Под прикритие". Оценява, че е добър, но не и се гледа, не потегля в тая посока. 
- Сюжетът да ми е равен, без проблеми, като приказка да е,  да не се натоварвам - казва.
Знам, че е така. Не е лекомислена,  дори много сериозна в нещата, мисли ги много. 
- Не, че в приказките няма проблеми всякакви де - подхвърлям - има и то чудовищни... 
Разсмивам я и затварям телефона, пускам я да си следи фабулата.
Та така е - изборът не винаги стига до своето отрицание, но е обречен да го направи. А то не винаги е изворът на проблемите. Проблемите си идват, въпросът е кога ще приемеш съществуването им. Често предпочитанията премълчават отблъскващото, а понякога пристъпват бавно, за да определят ненавижданото в края на анализа. За мен в края на анализа се обособи Света - нещото, в което живеят хора и по съвместителство други същества и планета, човешка му тъпа работа. Направих разлика между дара живот за мен и всички останали и понятието Свят. Последното ако е можело да се промени, било е много, много, ама много отдавна, по-скоро преди да стане такъв е можело да не се променя. Умозрителен, коварен, изкусителен  и самодостатъчен. 
Избягвам да мисля за проблеми  означава ненавиждам света, той ме е победил, това означава. Ненавиждам света означава, че съзнавам , че не мога да надвия злото му. Само в себе си мога, имам пълномощие поне да мога. Светът в мен - онзи примес в дара живот, който го разваля и обрича на тлен. Откритие ми е това. Разбрах човешката ни драма и разбрах защо обичам човеците при все това налудничаво на вид поведение. Ненавиждам е обратната страна на монетата -  другата е вярвам.

По повода има една реплика на Стивън Кинг - "Не можеш да промениш мнението на онези, които ти мислят само доброто. "

кое как и го смятам за най-добрия жив разказвач на приказки. :)

Хляб и зрелища. И никакво мислене. Мисленето е заето със зрелищата. Нищо че ти е пусто, нищо че живееш по инерция.

Валя

и все повече не ги съдя. Хляб и зрелища е ежедневното меню във всеки затвор, Валя. И не оправдавам, но в живота си плащаме както своите собствени, така и редица глобални дан-ни... да кажем.

Четрикраки. Космати. Забрави за хората...

А кучетата - ок.

Ненавиждането и бягството не е решение. Много философски настроен текст, просто рови в душата. От мен една усмивка!

Мисля си, че подхождам прагматично, но изглежда друго. Често няма решения.

и определям това чувство, ако искаш можем да го наречем изпитание, от "изпитвам чувство" и го насочвам към понятие, не и към нещо живо, което би могло да се свърже с понятието "свят". Вече втори постинг разграничавам това. Да, страх е неанвистта, но който каже, че няма страх в себе си, дали е много в ред?... И накрая определено ненавистта няма как да се нарече обич. Тук писах накрая, че обратното и съответното на нея в мен е вяра, тя по-иде да се слее с обич. Мисля, че далече, далече съм тук от тема отмъщение. Как мога да си отмъстя на света?... Няма никак как. Пък другото, което цитираш... на всеки се случва, и тъкмо - предпочитам да възненавидя света (светското го кажи) у теб вместо самата теб, ако се случи, защото така ще си в безопасност с мен :)