Тези дни ми се нароиха отново мисли за смъртта, неизбежната спирка на всяко същество на планетата. И не за първи път. Когато се случи така, преживявам своеобразен сблъсък с един особен предразсъдък, на който не съм чужда, но все пак го съзнавам като такъв, като фалшива емоция, една от тези, с които е така склонна душата да се загръща,  да кашира стените си, сякаш има начин да се изолираш от смъртта. По този повод все си спомням думите на един приятел за раждането. При вида на някоя обхваната от паника в последните предродилни дни жена, той често казва: "Ами не го раждай. Щом те е страх, откажи се."
 Така и със смъртта. Да не умираме, ако искате. Та си мисля за актьора Велко Кънев, Бог да го прости. Моят жив спомен от него е от сцената. Беше преди години. Нямаше как да не усетиш огромното му, въздействащо присъствие. Като цунами някак, пък събран и толерантен, недоминиращ над партниращите, даже си личеше как полага на моменти усилия да удържа цунамито, да не ги помете. Можеш ли да бъдеш такава широка личност, се питам всеки ден, като този човек и много други, от които се уча... Нека това напоследък дошло ми нещо бъде посвещение към паметта на добрите като него. 


Догадки за любовните сонети на Шекспир

Когато в главата на Шекспир 
се пръкнели стихове,
той бързо изписвал с тях
купчини листове.
Не е известно да е имал смелост
да ги показва и чете на някого,
нито на благия любим, 
ни на ценители.
Подпъхвал ги между листата
на пиесата, която пишел,
за да изглежда по-набъбнала.
Това показвал на лихваря,
а неугледният евреин
претеглял купа на везните
и питал все: "Върви ли?"
"Ще имаш ли готовност за неделя?"
Мисли му, ако няма публика!.."
Сонетите за Шекспир
имали огромен смисъл -
приспивали вниманието на лихваря
през всеки божи ден, подарък за актьорите,
опазвал ги така за всеки следващ.
Защото само те разбирали пиесата,
а само Шекспир съумявал
с тях да си говори.
И си мисля:
Не всичко, даже твърде малко е
любов и стихове.
Останалото е 
живот в театъра. 

                                                                                14 дек. 2011

Не зная кое е по-красиво - раждането, или смъртта.
Според мен нашият свят е груб и идването в него е грубо, а смъртта е те освобождава и те прави свободен. Поне на мен така ми се струва.

Привет среднощно...
Много ми хареса споделеното....
Спомних си нещо, което съм писала преди време...
Поздрав с него и те прегръщам, сестричка....
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/26/tygata.443140

Нашият свят е и тежък, и красив, и всякакъв, но не можем да избегнем в него това, което не харесваме, а смъртта - не знам дали освобождава точно. Поне според редица религиозни познания, включително и християнството е друго. А разсъжденията ми са далече от каквито и да било култове към нея. Придържам се към едно виждане, че осъзнаването на този бъдещ опит дава толкова свобода приживе, колкото е възможно да имаме.Tя също не е безкрайна. Благодаря ти за коментара, turbo4.

Прочетох твоето описание на тъгата. Хубаво е, тя е наистина крехко състояние и доста изтънчена, ако не привикваме към нея. А това последното е пък често срещано според опит и наблюдения от мен. Също те прегръщам.

Поклон пред Велко и светла му памет!

Интересни споделяния за смъртта пишеш... Доскоро си мислех, че съм усвоила тибетското възприятие за това велико Тайнство (или "Най-голямата тайна - смъртта" майка Тереза) - според ученията на ламите и т.н. Но не съм - далеч съм от това... Факт е обаче - най-огромната илюзия се поражда в света ни от смъртта. Това е фактът, че почти всички забравяме за нея и цял живот си живеем така, все едно не ни очаква тази "тайна"... Май не се изразявам разбираемо, но не мога да го формулирам по-добре... И, ако целият живот е една илюзия, поради смъртта, то това е много добре илюстрирано от последната ти строфа - "останалото е живот в театъра"...
Поздрави!:)

тази илюзия вероятно ни поробва много повече от всичко, което допускаме да мислим по темата. До(раз)чела си го, а твърде набързо го бях сглобила :) Благодаря ти.

Хубаво е да отгатваш гениалността.

Аз съм бил в кома и на базата на това споделям. А иначе нямам страх от смъртта и ми е спокойно. Всъщност, от момента на раждането очакваме момента на смъртта, тъй че Съвършената е навсякъде с нас :)

? - можеш „да бъдеш такава широка личност“ и ти си се докосвала до широкото:) прекрасен постинг, благодаря, за което!!!

Гениалността не е ли проста, за да бъде отгатната трудно и пак толкова проста, че да бъде обратното?..

Да, точно това мислех. Съдейки по опита, който споделяш, предполагам имаш будност наистина :)

Благодаря ти, lovehunter, че ми оказваш това доверие :)