Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2011 17:33 - .............
Автор: sestra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5022 Коментари: 25 Гласове:
22

Последна промяна: 06.08.2011 00:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                               Те живеят над нас, не, живееха. Не мога още да свикна,че ги няма. Те са поредните старци, които напуснаха улицата ми от детството и тя ми става все по-чужда.
   Втори брак. Нямаха деца. Той оставил своите и не ги погледнал повече от любов по нея. Беше директор на градския затвор, а тя машинописка в някакво учреждение. Обичаха ни със сестра ми. После и децата, и внуците. 
  Бяха щастливи хора - добре облечени и организирали живота си около своята собствена любов - всеки ден. Срещнех ли ги на улицата - радвах им се, обичах да ги виждам. Не им отказвах никога лакомствата за децата, това ме връщаше към детството, ставаше ми топло на душата, вече доста време сдухвана от отвратителните социални отношения, които ме бяха заобиколили от години - отношения, доминирани от пари, власт и лицемемрие. По едно време научих, че докато той в качеството си на директор на затвора е наш добър и мил съсед, моят баща се е гърчил година след година, привикван и обработван от добре платени служители на милицията в качеството си на възпитаник на Американски колеж, преминал успешно (разбирай жив) школите на Куциян и Богдановдол. Трябваше да мине една големичка част от живота ми, за да разбера защо баща ми често имаше избухвания без видима причина, пиеше успокоителни и ни направи такива като себе си - оголени електропроводници. Работил е всеки ден, за да ни храни и издържа и пазил тайната в себе си - да не ни вкарва в стрес... 
  Да, но това и директорът на затвора, нашият съсед нямаха голяма връзка, ние просто си останахме добри съседи. Напоследък животът им започна да се разпада пред очите ми. Често чувахме тежко изтропване горе и когато отидехме, някой от двамата беше паднал. Въпреки постоянното намаляване на енергията си и безпомощните крайници, той и носеше цветя по различни поводи и радваше за пореден път очите ми. Пазаруваше всеки ден, потропвайки с бастуна с 80 см в минута. Пазаруването му отнемаше цялата сутрин, но беше доволен да и достави храна и всичко друго, което знаеше, че обича. 
  Дълго време драмата бе останала скрита за мен. Тя разказваше с усмивка как на времето един доктор и казал на улицата, че за кръвното лекарство няма. Една чашка мъничка ракийка и си спокойна, и казал той и тя си го спазваше, поне така си мислех... Но както става често с всяко правило, спазвано с години, остава само дума или знак от него, следващото е опустошение. Тя беше алкохоличка. Започнах да я намирам полугола в мразовитите вечери, паднала до хладилника, където надигала шишето, със суетящ се съпруг до нея, безпомощен да и се притече на помощ. А и тя не искаше. Искаше да умре по-бързо. Все това повтаряше. Започна да го подозира и обвинява, че събирал жени, че пиел с приятели, докато я нямало ... Караше му се по цяла нощ, беше се побъркала. Той стана мрачен, отчаянието се изписа на лицето му,  като малко дете, изхвърлено в мразовит ден на улицата. Все повтаряше: пари имам, другото къде е... 
  Споминаха се за един месец. Първо тя - в съня си, като си бе пожелала. После той. Синът, от който се беше отрекъл не дойде да го види, но дъщеря му , събрала сили да се прости с баща си, стоеше до ковчега му. Няма как да останеш безразличен пред такава гледка... Някак си останаха в сърцето ми и още не мога да свикна, че ги няма. Понякога денем чувам характерно чук-чук, чук-чук и си казвам точно като майка ми "Тя чупи орехи, за склерозата..." Не, не казвам, че има духове горе. Просто в такива моменти не знам тук ли съм или пътувам за някъде.




Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. chinaware - Истинска история ,
05.08.2011 18:36
Която ме натъжи и ми припомни една друга, много подобна история. И за пореден път ми показа преходността ни....
цитирай
2. sestra - ...и то
05.08.2011 19:37
преходност твърде постоянна, chinaware :) И точно това ме кара да се усмихвам :) И поправих последните две думи току-що.
цитирай
3. blagovestie - Докосващо
05.08.2011 20:55
заради истинността си. Такъв е животът. И трябва да се живее въпреки всичко.

Разказала си го майсторски!
цитирай
4. sestra - Да, Люси. Въпреки неща от него, а и по самия живот.
05.08.2011 21:38
Беше ми важно да е разбираемо.
цитирай
5. martiniki - разбираемо, доколкото може животът да се разбере
06.08.2011 08:41
пътуваме - напоследък знам, че това е смисълът - пътя
цитирай
6. palisandar - Притичват по улицата на детст...
06.08.2011 08:49
Притичват
по улицата на детството
топлина
близост и
обич.

Непреходни.
цитирай
7. sestra - пътуваме - напоследък знам, че това ...
06.08.2011 09:14
martiniki написа:
пътуваме - напоследък знам, че това е смисълът - пътя

Съвсем точно, доколкото може да се разбере пътьом.
цитирай
8. sestra - Притичват по улицата на детст...
06.08.2011 09:15
palisandar написа:
Притичват
по улицата на детството
топлина
близост и
обич.

Непреходни.

Непреходни са
по безкрайната улица
на детството.
цитирай
9. palisandar - Живеят си тамкоето не е отвъд. А ...
06.08.2011 09:17
Живеят си там,
което не е отвъд.
А тук.
цитирай
10. martiniki - тази сутрин ми попадна и съм очарована
06.08.2011 09:52
искам да те поздравя

http://www.youtube.com/watch?v=ZK0THcrxCvc&feature=related
цитирай
11. sestra - Благодаря ти, Доре,
06.08.2011 10:02
поемам в лек ритъм отново по улицата :)...
цитирай
12. magicktarot - Много силно!
06.08.2011 11:05
Първата ми реакция беше да заплача, но зад сълзите наистина прозира Пътят... И увлича, водейки те до ентусиазъм... Неизбродни и безбройни са Пътищата Господни.
цитирай
13. mt46 - !
06.08.2011 12:35
Някога бях написал, че...
смъртта е най-важното събитие в живота ни...
цитирай
14. sestra - Живеят си там, което не е отвъд. А ...
06.08.2011 12:46
palisandar написа:
Живеят си там,
което не е отвъд.
А тук.

Да, тук е, Палисандър, че кой би могъл да твърди уверено какво е "тук".

цитирай
15. sestra - Първата ми реакция беше да заплача, ...
06.08.2011 12:49
magicktarot написа:
Първата ми реакция беше да заплача, но зад сълзите наистина прозира Пътят... И увлича, водейки те до ентусиазъм... Неизбродни и безбройни са Пътищата Господни.

Може би си приличаме с теб, magicktarot, плачът и мислите идват и си тръгват като летни бури :)
цитирай
16. sestra - Някога бях написал, че. . . смъртта е ...
06.08.2011 12:50
mt46 написа:
Някога бях написал, че...
смъртта е най-важното събитие в живота ни...

При вида и има нещо очевидно вярно в това...
цитирай
17. dmv - С една дума...Съдби!
07.08.2011 09:22
С една дума...Съдби!
цитирай
18. sestra - A с друга - отсъждания...
07.08.2011 09:37
Обикновен живот, ДМВ, приказки за хора.
цитирай
19. sestra - Другата е участ.
07.08.2011 11:15
Тя пък с какъв ли корен е?
цитирай
20. martiniki - участ
07.08.2011 19:19
орис и съдба

(съдба - съд и бъде, да бъде съд, осъден да бъде ( тук се заиграх малко, но ние всички сме панички в които небето отлива повече ли по-малко ли;)

участ се употребява предимно с минус, в отрицателен план - казваме, каква участ само! но аз предпочитам да го чета като участващ, пак живеещ, битуващ, съучастник в играта на белия свят:)
цитирай
21. sestra - :)Здравей, Дора,
07.08.2011 19:29
сЪдба е ясно... И аз предпочитам да приема участта като участие в..., макар че пак може да е замесена част, дял, като присъдена част, дял.
цитирай
22. henzelski - Това си е направо
07.08.2011 19:34
един жив разказ. Браво, Сестра!
цитирай
23. sestra - Ами жив е, Хензел,
07.08.2011 20:53
на живо резнат... Благодаря ти за оценката :)
цитирай
24. makont - Това е животът,
08.08.2011 13:56
банално, но не зависи от нас. АТЕ, тези с голямата любов винаги си отиват един след друг, те не могат един без друг. Светът ти се стеснява, една стая, едно легло, една маса и една Любов, която винаги е до теб. А като си отиде ти я следваш и там в отвъдното, за да продължиш да обичаш. Хубав разказ, човешки!
цитирай
25. sestra - Не знам, Мая.
08.08.2011 14:07
Конкретно има неясни неща, това си е разказ наистина, не разказвам подробности, но съм виждала другото, за което говориш. Радвам се, че дойде.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578446
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031