Бойно поле на доброто и злото е любовта, 




изниква като някакъв сурикат пред очите ти, оглежда се на всички страни, като да си търси сигурно убежище и пак така изневиделица се скрива, оставяйки го пусто поле.







Има такъв израз "нечовешко" за някакви твърде присъщи човеку действия, а пък изживявания, приписвани на любовта биват наричани човешки : "допадаш ми и те обичам"; "не те харесвам и те мразя" ; "обичам те и заслужавам" ; "не заслужавам да не ме обичаш" ; "не заслужавам ти да ме обичаш, защото заслужавам повече"...

Да, човешко е, наистина, но дали е любов или "манипулативно самонараняващо се поведение" /намерението ми да напиша този пост е правдиво, щом и адвокатите от Бостън се притекоха своевременно да изясним казуса :) /?

Не може
любовта
да се избира.
Не може да избира
тя самата.
Не иска любовта
да е красива,
да е единствена,
незаменима.
Не може
любовта да те избира,
не може
и сърцето ти да пее
постоянно
от любов,
не може.
 
единствено

тя иска
в тебе
да е жива.

И го може.

 

Тъжна си?

но всъщност не. Любовта е занимание за цял човешки живот и изводите може да се окажат неочаквано мъдри. Не съм била по-сигурна, че любовта е покой на ума.

хармония със себе си и света - и аз мисля, неповлияна от Ортега и Гасет, още не съм се сдобила и не съм чела трактата, че е своеобразен талант любовта, талантът се развива, тя се овладява с годините, но трябва да е покълнала в душата, трябва да е пуснал в почвата му зрънцето и - тогава може ама така да израсте, и като се грижиш за нея, и не си пречиш, и не я задушаваш и не се опитваш да я изтръгнеш - те се спогаждат в един момент - умът и сърцето, даже умът се премества в сърцето по някое време...

ама ме провокира :)

с този анализ... :) :))))))))

Любовта е покой...

Покоят е наградата на Майстора и Маргарита. Но като се замисля - само така можеха да се обичат свободно!

Нямам време напоследък за Блога! Постингът ти е чудесен, ще се вътна тук в един по-спокоен момент!:)
Спокойна нощ!

присъствие, може би защото е най-трудният. Да, Тит :) ела, когато можеш.

...просто исках още веднъж да прочета това.
благодаря ти!

Имах един първи вариант, който неволно изтрих, после не можеше да е същото и писах вече в изтощение. Ако съм хванала вълната на вдъхновението, това дължа само на всички вас, ползващи блог.бг приятели :)))

Идва ми много вътрешно...хубаво е...

за любовта или хубаво, или още!
Поздрав!

Звучи мъдро, макар и "още" да съдържа някаква двусмисленост :)))) Поздрав и на теб, parasol !

отново съм тук..., за да...

на бойното поле те влече...;)) Мисля, че песента на Питър Гейбриъл е силна за 300 заедно с текста :)