Когато отсичат дърво
                                                                                                        винаги има зрители.
                                                                                                        Ще трябват за свидетели.
 
     
 Един от най-разпространените видове в България. Имала съм възможност през една цяла седмица в Балкана да изследвам вкуса на плодовете и. Нюансите в него не се повтарят при тези дървета. Говоря за дивата джанка, която може да бъде срещната из цялата страна до 2000м надморска височина за разлика от други диви плодни видове, до голяма степен застрашени от изчезване. Живее до 120 години. Заради невероятната си жизненост и упорито разпространение би могла успешно да стане символ на страната ни.
  Джанките, които предстоеше да бъдат убити живееха в голям и прашен черноморски комплекс. Естествено, че нямаха предчувствие. Най-малкото, за да дадат възможност на многобройните плодове, отрупали клоните им да си дозреят, а и на пеперудите и малките котета, обитаващи  клоните и сенките им да ги посещават необезпокоявани по цял ден. Като всяко дърво, и тези бяха малки общества с доста жители, в които животът никога не спираше. Единственият тревожен сигнал беше даден от една сврака в тихия следобед срещу 29 август. Имаше нещо необичайно в нейното идване. Сега откривам връзката между деня, в който отсекли главата на Свети Йоан Кръстител и това, което се случи. Освен това тези дървета сякаш са кръстени на светеца-пустинник, знам, че се е хранил с диви плодове и насекоми...
   Отсякоха ги сутринта между 8 и 9. Първо отрязаха клоните, поколебаха се, защото много спящи обитатели на блоковете запротестираха за ранния час. После се поведе разпра за и против отсичането им. Един казва колко години се чака за да порасне ново дърво, друг му отвръща да си ходи на село или в гората. Трети заобяснява, че градинка щели да правят. Резачките се разлютиха и отрязаха дърветата до корен.
   Цял ден клоните лежаха тихо. Първи дойдоха котетата, настръхнали и внимателно опипващи своите пътечки. После дойдоха пеперудите, разбраха всичко и повече не ги видях.
  На следващата сутрин клоните вече приличаха на трупове и когато ги вдигнаха и откараха някъде, малките котета се разбягаха. Откри се земя, осеяна с купища жълти топчета, всичко, което остана от джанките. И много, и малко. Много е за плод, който никога няма да бъде обран, посят или изкълван. Малко е, като си помислиш колко много джанки ще бъдат нужни на земята, за да си запази потомството след време, когато ще прогони човеците от градчето и ще установи древните си закони отново.  



Обикновена жълта джанка, живее до 120г.


Пеперуда Адмирал, все още доста разпространена .

 
   Малки котета. 

Няма проблем с популацията на никой от тези  три вида.  А това означава ли, че може да бъдат изтребвани? Биологичен или морален е въпросът за съществуването на човешкият вид?

Има закони в тази държава, преминава ли му изобщо на някой през ума да използва силата им?...

въпросът ти е логичен,прости ми,но засега ще замълча.

неща, които някои наричат малки, всъщност са много големи.
Супер! Поздравления!

А колко много сгазени котета, кучета, таралежи и птици има по пътищата ни - не ми се приказва. Всеки път ми се доплаква като видя жертвите на някой много забързал се малоумник, вторачен в собствената си неотразимост!

В нашия град секат така клоните на липите, защото все пречат на някого. Като ампутирани ръце лежат после клоните им върху тротоара. И вече никого няма да приютяват под сенките си...

Благодаря за оценката,наистина имах стремеж текстът ми да придобие сила.Успех в твоята пътека!

Лошото е,че често това не са жертви на забързаност само,а на престъпна наслада от ненаказуема жестокост.

Така е и в моя град,още повече тази "резитба" се извършва все по време на цъфтеж или плод.Като правило.