Постинг
17.05.2018 09:10 -
Неочаквани трансформации/откъс от романа/
Автор: einfach
Категория: Изкуство
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2018 13:35
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 18.05.2018 13:35
Тридесет годишната Стела успяваше да заблуди всички. Тя създаваше впечатление за средностатистическа, обикновена домакиня, грижеща се за семейството си и очакваща третото си дете. Привидно това беше така, но ако някой отделеше време да се вгледа в нея по- задълбочено и да я опознае, започваше с изумление да я преоткрива с всеки изминат ден. Тя имаше една особена дълбочина, в която колкото повече навлизаш, толкова повече те запленява. Беше като магия. Но само за тези, които наистина желаеха да отделят време и да го направят. За останалите беше обикновена и безцветна, смесваща се с тълпата. На нея и харесваше да създава подобно впечатление. Това я предпазваше от нездрав интерес и излишни натрапници. Стремеше се да опростява живота и да не прави излишни движения.
Тя имаше способността да се преобразява – външно и вътрешно. В ежедневието се обличаше по начин, който определено не акцентираше на стройното и и гъвкаво тяло, на лъскавите и кестеняви коси и красивото и нежно лице. Постигаше ефекта интуитивно, променяйки отношението към външността си като към обикновена и безцветна жена. Но решеше ли да е красива, правеше го почти мигновено, без почти никакво външно преобразяване. Всичко беше в главата и и хората просто отразяваха нейното отношение. Рядко срещаше човек, който подсъзнателно да не се поддаде на това, което мислено излъчваше за себе си. Но разбира се срещаше и подобни хора. Те бяха със самостоятелно мислене и ясен поглед. Или поне за миг, по някаква причина виждаха ясно. Така се случи и с Марио. Беше на рожден ден на приятелка. В стаята пълна с момичета, той изведнъж я видя. Виждаше само нея, и колкото по – дълго я гледаше, толкова по-красива ставаше. Стела и досега не беше сигурна, дали той сам я видя такава, каквато е или тя подсъзнателно му се разкри. Станаха приятели. И колкото повече я опознаваше, толкова по-омагьосан ставаше от това, което ми се разкриваше пласт след пласт. Тя не реагираше стандартно, а винаги се опитваше да разбере същността на нещата. Първо приемаше това, което се случва и после решаваше какво да прави с него. Докато повечето хора се бореха срещу промените и ги отхвърляха.
Харесваше му, че в крайна сметка, колкото и странни да бяха на момент действията и се оказваха в крайна сметка правилни. Тя беше изключително умна, но не го показваше. Човек разбираше това, чак когато анализираше резултата от действията и. А колко хора имат търпението и способността да го направят? Много малко, разбира се. Именно затова повечето и познати не подозираха нито колко умна, нито колко красива е тя. И не знаеха, че тя всъщност осъществяваше мечтите си за обикновено човешко щастие, пълен дом с любов и възможността да разполага изцяло със себе си.
Калина Иванова
Тя имаше способността да се преобразява – външно и вътрешно. В ежедневието се обличаше по начин, който определено не акцентираше на стройното и и гъвкаво тяло, на лъскавите и кестеняви коси и красивото и нежно лице. Постигаше ефекта интуитивно, променяйки отношението към външността си като към обикновена и безцветна жена. Но решеше ли да е красива, правеше го почти мигновено, без почти никакво външно преобразяване. Всичко беше в главата и и хората просто отразяваха нейното отношение. Рядко срещаше човек, който подсъзнателно да не се поддаде на това, което мислено излъчваше за себе си. Но разбира се срещаше и подобни хора. Те бяха със самостоятелно мислене и ясен поглед. Или поне за миг, по някаква причина виждаха ясно. Така се случи и с Марио. Беше на рожден ден на приятелка. В стаята пълна с момичета, той изведнъж я видя. Виждаше само нея, и колкото по – дълго я гледаше, толкова по-красива ставаше. Стела и досега не беше сигурна, дали той сам я видя такава, каквато е или тя подсъзнателно му се разкри. Станаха приятели. И колкото повече я опознаваше, толкова по-омагьосан ставаше от това, което ми се разкриваше пласт след пласт. Тя не реагираше стандартно, а винаги се опитваше да разбере същността на нещата. Първо приемаше това, което се случва и после решаваше какво да прави с него. Докато повечето хора се бореха срещу промените и ги отхвърляха.
Харесваше му, че в крайна сметка, колкото и странни да бяха на момент действията и се оказваха в крайна сметка правилни. Тя беше изключително умна, но не го показваше. Човек разбираше това, чак когато анализираше резултата от действията и. А колко хора имат търпението и способността да го направят? Много малко, разбира се. Именно затова повечето и познати не подозираха нито колко умна, нито колко красива е тя. И не знаеха, че тя всъщност осъществяваше мечтите си за обикновено човешко щастие, пълен дом с любов и възможността да разполага изцяло със себе си.
Калина Иванова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари