Чавките имали сини очи... Вие може да си го знаете това, но аз не. Не и до този момент днес, когато се загледах по две от тях, които се мотаеха със забавени движения на горещия площад. Светло, светлосини. Никоя друга птица от семейство гарванови няма такива очи. Освен особнячката сойка, но нейните са с по-големи зеници. Те всичките от това семейство са особняци. Казват, че са много умни и вярвам, че е така. Наскоро откриха също, че мозъкът на птиците далеч не е за подценяване заради малкия си размер и че именно малкият размер давал на техния мозък много повече възможности за съобразяване и бързина на реакциите. И на това вярвам. Напълно логично е за мен. Само като си помисля, че не съм виждала птица, нито бозайник дори, а и влечуго, да се пляска по челото с възклицанието: "Еееей, верно беее! Как не се сетих..." Нали?







Те са обречени да плуват по течението на една огромна, мътна река, помитаща всичко по пътя си единствено на хартиените лодки-илюзии, с които техните родители са напълнили живота им в детството. Логично е, че не оцеляват. От доскоро останалите живи трима, наскоро си отиде още един. Музиката, която създават е проста и разбираема, подчинена на рока, изчистен от каквито и да било декорации, дори от антидекорации и на разгърнатите в ширина и дълбочина мелодии и също тъй дълбоки, красиво модулирани гласове. И малко истерични. А аз бих казала мистични. За мен е така. Единственото предизвикателство в тази музика е тяхната пределна (и отвъд предела) искреност, непрестореност и естествено - болка. Защото да боли докато си жив е повече от естествено. Обратното не е. Харесвам тази музика заради всичко тук описано и още заради това, че не обичам прекалено изпипаните композиции в леките жанрове - не са ми убедителни. Но това си е, да речем, мой проблем.
За поразените от червен вятър умове ще уточня, че в моето разсъждение не визирам  капиталистически процеси на гниене в обществото, което ги е създало. В случая американското. Не си позволявам подобни глупости. Гниенето е неизбежно, неотменимо и окончателно и е характеристика на съществуването. По отношение на телата и техните производни състояния - семейства, общества и подобни. На всички умници, твърдящи, че имало нейде някога хубав живот, който някой им е отнел отдавна трябваше да се е изяснило, че съществуването е такова, каквото е и начинът, по който живееш, си е твой личен избор откъдето и да го погледнеш, дори когато този избор включва или не начина на твоите родители. Дадена общност достига известно ниво на социално равенство и материално благосъстояние с цената на безредици, жертви и лишения и тези придобивки се ползват от следващите поколения, както е било по времето на родителите на тези момчета. Техните родители са ползвали придобивките, но бавно и неусетно всичко това се е сривало. Защото така става. Защото битката се води на едно единствено бойно поле - душата ти и другите битки са малки и незначителни спрямо нея. Екзистенциалният момент. Неминуемо е да последва упадък - човешкото същество така е устроено - да тъгува по постигане дори и да е постигнало. Това разбират тези момчета, това описват в болезнено мъдрите си текстове и без родителите им да са живели в режими като нашия.
И сега дойде време да изпратя присъдозависимите да отскочат за цигари, или за ракия за салатката довечера. Наточете си от там, където държите вашата гордост... Защото всичките момчета на тези снимки, покойници без двама, са водили битки с наркотични зависимости и са ги загубили.
Това не е просто проблем, нечий при това, това е част от друг проблем, наш общ. Но за  него друг път. А сега се досетих как в едно свое интервю Олдъс Хъксли разказва, че когато американските учени разнищвали и разработвали вещества за лекарства, подобряващи настроението, предназначени за психиатрията, руските им колеги се знаимавали с други неща. Те изнамирали стимуланти за енергия, според него усилващи работоспособността и боеспособността. При всички случаи, каквато и да била тяхната цел, Хъксли отбелязва, че американците намирали това за доста опасно.
Не знам. Светът е многолик, няма как да знаем всичко. И многоок. Опасен.Опасно жив.

не бях чела отдавна нещо подобно..
многоо фино и деликатно...
балансираш по многоо тънко въже,систър..
но,ти го умееш...Кефи ме да те наблюдавам..
бих искала да ти пожелая...
интересна вечер...
аз /

Макар за мен да е все още недоизкусурено. А ти отново си безпределно мила в коментара си. Наблюдавай ме, това ме радва, както и да надниквам при теб. Благодаря ти за също толкова милото пожелание и нека вечерта да е твоята за теб с обич от мен :)

естествено. В този свят няма безопасни неща, но си струва да се поживее в него.

"Вятърът духа и не знаеш откъде идва и накъде отива",така и със собствените мисли.За нас остава да ги насочваме.Поздрав

благодаря ти, че посети блога ми.

могат да се водят различни дебати по темата :)
поздрави, Стани

отворено е за дебати. Поздрави на теб, мила моя.

Както винаги! Животът наистина е болка, важен е прагът на поносимост. Прегръщам те!

И умението да танцуваме по този праг. Прегръщам те също, радвам се, че си тук след толкова време, скъпа ми Мая.

Много дълбоко и смислено четиво за болезнените понякога истини в живота...
Хубави и радостни творчески дни!