Постинг
04.08.2013 20:23 -
Заглавието
Автор: sestra
Категория: Изкуство
Прочетен: 1459 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2013 20:24
Прочетен: 1459 Коментари: 6 Гласове:
12
Последна промяна: 04.08.2013 20:24
от предишния ми пост "Непосилната доловимост на житието" има съвсем нарочна, макар случайна връзка с "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера. Как така ли - както стават нещата. Все още не бях я чела. Бях оставила заглавието в паметта си като знаменце да ме повика, когато дойде време да я прочета. Днес тя ме разгръща малко по малко, засилва непоносимото усещане, спира да си поема дъх и продължава навътре в мен. Иска да ми изпие болката и изглежда, че съм готова за това.
Ето мъничък откъс, пък аз си отивам пак там, в "Непосилната лекота на битието" /Копирането провали форматирането, съжалявам, не мога да го поправя./
........................................................................................................................................
В началото на дебелата книга, която Тереза държеше под мишница, когато пристигна при Томаш, Ана се среща с Вронски при необикновени обстоятелства. Те двамата са на перона, откъдето някакъв човек току-що се е хвърлил под влака. В края на романа под влака се хвърля самата Ана. Тази симетрична композиция, в която един и същ мотив се повтаря в началото и в края, може да ви се стори прекалено „романова“. Добре, съгласен съм, но само при условие, че под „романов“ не разбирате „съчинен“, „изкуствен“, „неправдоподобен“. Защото човешкият живот е композиран именно на този принцип. Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от чувството за красота, превръща едно случайно събитие (музиката на Бетовен, смъртта на гарата) в мотив, който оттам нататък остава вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човекът се връща към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се самоубие и другояче. Но мотивът за гарата и смъртта, този незабравим мотив, преплетен с раждането на любовта, я е привличал в съдбовния миг на отчаяние с мрачната си красота. Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата. Тогава не бива да упрекваме романа, че робува на тайнствени съвпадения и случайности (като срещата на Вронски, Ана, перона и смъртта или срещата на Бетовен, Томаш, Тереза и коняка), но справедливо можем да упрекнем човека, че в своя делник той е сляп за такива случайности и тази слепота лишава живота му от измерението на красотата.
.............................................................................................................
Ето мъничък откъс, пък аз си отивам пак там, в "Непосилната лекота на битието" /Копирането провали форматирането, съжалявам, не мога да го поправя./
........................................................................................................................................
В началото на дебелата книга, която Тереза държеше под мишница, когато пристигна при Томаш, Ана се среща с Вронски при необикновени обстоятелства. Те двамата са на перона, откъдето някакъв човек току-що се е хвърлил под влака. В края на романа под влака се хвърля самата Ана. Тази симетрична композиция, в която един и същ мотив се повтаря в началото и в края, може да ви се стори прекалено „романова“. Добре, съгласен съм, но само при условие, че под „романов“ не разбирате „съчинен“, „изкуствен“, „неправдоподобен“. Защото човешкият живот е композиран именно на този принцип. Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от чувството за красота, превръща едно случайно събитие (музиката на Бетовен, смъртта на гарата) в мотив, който оттам нататък остава вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човекът се връща към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се самоубие и другояче. Но мотивът за гарата и смъртта, този незабравим мотив, преплетен с раждането на любовта, я е привличал в съдбовния миг на отчаяние с мрачната си красота. Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата. Тогава не бива да упрекваме романа, че робува на тайнствени съвпадения и случайности (като срещата на Вронски, Ана, перона и смъртта или срещата на Бетовен, Томаш, Тереза и коняка), но справедливо можем да упрекнем човека, че в своя делник той е сляп за такива случайности и тази слепота лишава живота му от измерението на красотата.
.............................................................................................................
повечето време неосъзнато.
а живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.
цитирайа живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.
faktifakti написа:
повечето време неосъзнато.
а живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.
а живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.
а в този откъс силната мисъл идва от разсъждението, че съзнателния си живот композираме като музика или ако мога да добавя, като картина или текст. Проблемите идват от редуването с тези несъзнателни, механични състояния. Ами да, защо ще ми викаш философка, ако повече от всички хора в историята обичам Св. Франциск Асизки? :) Пожелавам ти усмихнат ден!
ще стигнат ли нотите? Усмивки от мен, Сестричке!
цитирайmakont написа:
ще стигнат ли нотите? Усмивки от мен, Сестричке!
ето това е моя ответен отговор-въпрос за теб, Мая :) А дали ще стигнат или комбинациите им са неизчерпаеми, ще каже засега книгата, която е грабваща, уверявам те. Благодаря, усмивки и от мен (както съм обещала :D)
Увреден съм за драмата на красотата, вероятно. Но ти стреляш в десетката на човешкото. Браво.
цитирайтази книга не е драма на красотата, отвъд рама, че и отвъд красота е. Веднъж докоснеш ли Кундера, нищо не гледаш със стари очи после.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric