Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2013 20:23 - Заглавието
Автор: sestra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1459 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 04.08.2013 20:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 от предишния ми пост "Непосилната доловимост на житието" има съвсем нарочна, макар случайна връзка с "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера. Как така ли - както стават нещата. Все още не бях я чела. Бях оставила заглавието в паметта си като знаменце да ме повика, когато дойде време да я прочета. Днес тя ме разгръща малко по малко, засилва непоносимото усещане, спира да си поема дъх и продължава навътре в мен. Иска да ми изпие болката и изглежда, че съм готова за това.  
  Ето мъничък откъс, пък аз си отивам пак там, в "Непосилната лекота на битието"
/Копирането провали форматирането, съжалявам, не мога да го поправя./

........................................................................................................................................
В началото на дебелата книга, която Тереза държеше под  мишница, когато пристигна при Томаш, Ана се среща с Вронски при  необикновени обстоятелства. Те двамата са на перона, откъдето някакъв човек току-що се е хвърлил под влака. В края на романа под влака се  хвърля самата Ана. Тази симетрична композиция, в която един и същ  мотив се повтаря в началото и в края, може да ви се стори прекалено  „романова“. Добре, съгласен съм, но само при условие, че под  „романов“ не разбирате „съчинен“, „изкуствен“, „неправдоподобен“.  Защото човешкият живот е композиран именно на този принцип. Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от  чувството за красота, превръща едно случайно събитие (музиката на  Бетовен, смъртта на гарата) в мотив, който оттам нататък остава  вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човекът се връща  към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както  композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се  самоубие и другояче. Но мотивът за гарата и смъртта, този незабравим  мотив, преплетен с раждането на любовта, я е привличал в съдбовния  миг на отчаяние с мрачната си красота. Без дори да съзнава, човек и в  мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите  на красотата. Тогава не бива да упрекваме романа, че робува на тайнствени  съвпадения и случайности (като срещата на Вронски, Ана, перона и  смъртта или срещата на Бетовен, Томаш, Тереза и коняка), но  справедливо можем да упрекнем човека, че в своя делник той е сляп за  такива случайности и тази слепота лишава живота му от измерението на красотата.

.............................................................................................................



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - човек не е сляп, а живее през ..
04.08.2013 23:09
повечето време неосъзнато.
а живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.
цитирай
2. sestra - Да, вярно е,
05.08.2013 08:33
faktifakti написа:
повечето време неосъзнато.
а живее неосъзнато, защото така е по - лесно.
но неосъзнатият живот води до поредица от грешки.
а грешките до негативи.
и така нататък .. философке.
знам, че мразиш да те наричам така.
сладки сънища.


а в този откъс силната мисъл идва от разсъждението, че съзнателния си живот композираме като музика или ако мога да добавя, като картина или текст. Проблемите идват от редуването с тези несъзнателни, механични състояния. Ами да, защо ще ми викаш философка, ако повече от всички хора в историята обичам Св. Франциск Асизки? :) Пожелавам ти усмихнат ден!
цитирай
3. makont - Преднамерена красота, или тази, без замисъл,
05.08.2013 13:46
ще стигнат ли нотите? Усмивки от мен, Сестричке!
цитирай
4. sestra - Преднамереност или пък инстинкт за красота -
05.08.2013 14:03
makont написа:
ще стигнат ли нотите? Усмивки от мен, Сестричке!


ето това е моя ответен отговор-въпрос за теб, Мая :) А дали ще стигнат или комбинациите им са неизчерпаеми, ще каже засега книгата, която е грабваща, уверявам те. Благодаря, усмивки и от мен (както съм обещала :D)
цитирай
5. demograph - Като шега - на мен "романов" ми звучи като Романов
16.08.2013 19:12
Увреден съм за драмата на красотата, вероятно. Но ти стреляш в десетката на човешкото. Браво.
цитирай
6. sestra - demograf,
16.08.2013 19:56
тази книга не е драма на красотата, отвъд рама, че и отвъд красота е. Веднъж докоснеш ли Кундера, нищо не гледаш със стари очи после.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578073
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031