Смешно е да си човек. Комично е да следваш природата си. Практически можеш цял живот да се смееш на себе си и така да поддържаш бодър дух, добро здраве, а и да си на по-добрия път. И когато вървиш срещу природата си, пак става смешно, няма значение изборът. Има значение само това, че поради една абсолютно парадоксална черта (смешна естествено) всеки човек приема всяко нещо от живота си като натиск или поражение, а от там и много рани... Вместо да приеме моментното нещо. Богат, дълбок акварел от рани, човек, парадокс и... смях в залата. И пак, и отново, и.... пак така. Само едно не разбрах - защо продължават да си вярват, че са реални. Ние де, човеците защо така? 
 За себе си едно ще ви кажа: хора приемам всякакви. Щом ги има, значи Бог си има с тях някакви планове. Не ми е работа да съдя никого. Едно нещо не понасям и това са пошли стихове. Изсмукани от пръстите - да, понякога се налага. Но за пошли няма никога и никъде нито едно смислено оправдание. Ако пък си ги изсмукваш от пръстите, за да са пошли, то тогава ти просто вредиш. Прибери си изхабените, винтидж образчета и отивай да се лекуваш. Духът не е тук, за да си губи с теб времето, повярвай ми. В противен случай горчиво ще страдаш. Ти и без това си от лековерните. Предупредих те. Останалото е смях и вицове.
 *Заглавието е взаимствано от  акцентиращо скандалния филм на Ларс фон Триер "Идиотите", киноексперимент с неуточнен сюжет и непрофесионални актьори, разказващ очевидно за това, за което се се излели с тонове блудкава течност, отмита от желанието да се прави изкуство. И без превод става за гледане. След това предлагам тук да чуем една много добра наша група Дер Хундс, доста са добри, уверете се!
   
Искам да мога да изпълня това: усмихни се днес и първо се посмей на себе си. А когато се прибереш от тежкия ден и умората те налегне до смърт, преди да заспиш, направи същото - смей се със себе си. Пък тогава - здраве да е. 

ИДИОТИТЕ Е ПЕТИЯТ ПЪЛНОМЕТРАЖЕН ФИЛМ НА МОЯ ПРИЯТЕЛ ЛАРС

поправката.

Как беше..."Младеж, който не плаче и старец, който не се смее е луд!" Бих добавила само че понякога младежът може да бъде на 80 години и старецът на 20...тя възрастта - га дойде не пита! :)))

Пошлостта се настанява трайно, само ако намери среда за това. Със сигурност зная, че ти не си подходящото място, където тя би могла да вирее.
Поздрави!

винаги има и рози, и троскот.

Пошлостта във всичките си прояви е нетърпима
и отблъскваща, понякога - много вредна ...
А може би често и неосъзната ... замисли ме -
това, че не съм поетеса е ясно, дано
с моите размисли в рима не минавам границата...
Групата е наистина добра, хареса ми.
Поздрав !

Не схванах какво казваш :) но съм за стареца според както го казваш, макар да не виждам проблем точно във възрастта, а в елементарността. Дали правилно те разбрах?...

Не ми се предоверявай, не се ли науча както си пожелах, да съм си смешна на ставане и лягане, податлива съм на пошлостта. Но пък има и друг начин - да станеш верен слуга на някое изкуство, това също работи, ти знаеш :)

си го обичам :D нали си е мой. И като се огледам - розите потънали в бурени, а тогава - да плаче ли, да се смее ли човек :)

Незнанието носи искреност, често по-ценна от знанието. Не допускам да се наричам поет, нито автор, просто ме радва да слугувам на неща като някои изкуства. Те са сила само, когато им служим, не са средства за постигане на разни идеали и цели. Темата е много голяма, засегнах я грубо, защото виждам каквото виждам. Само мога да ти кажа, че съм била искрена в коментарите и мълчаливата си подкрепа към твоите постинги. Бива си ги наш`те кучета (Дер Хундс).

Смее се старецът - мъдър е! :)
Мъдростта не е приоритет на възрастните, може да бъде възрастен / като отношение към живота и някой млад човек/, затова казах - га дойде не пита...:)
А, иначе съм напълно съгласна с това да изграждаме дарът, да се надсмиваме над своите слабости в това се корени и нашата човешка природа, естество...

и не ми и трябват :) Достатъчно ми е да знам това, което знам - старецът е дете пред лицето на смъртта.

Усмихвай се, защото

"Животът е прекалено важен, за да се взема на сериозно !" Оскар Уайлд

Както си знаем, каквото той е казал, не може да бъде оспорено.

каквото и да е, за да можем после да се посмеем над себе си и да се опитаме повече да не правим същата глупост. Познах се в твоя постинг и много се смях на собствената си глупост. Сега ти се усмихвам пречистена. Хубав петък, Сестриче!

струва ми се. Ами права си - ако много иска човек, да го направи, а после смях естествено, инак не е интересно :))