тази битова особеност ме тревожи в нас - не просто хедонизъм, а хедонизмът на забравата. Това депресия ли е или проклетия или нещо смесено? Не съм забравила нашите будни автори днес. Тъкмо обратното - всички преживели същото заради силата, дадена им да останат будни. Този док. филм е поводът, но не мога да го добавя по обичайния начин.
Съвсем съзнателно избрах песента. За мен хармонията е истинска, когато има широк обхват и издържа дългосрочни проверки като показаното тук творчество и музиката на Сепултура.
 



Източник тук

Отдавна не мога да глрдам филмите на Тарковски. А като си спомня как жадно им се нахвърлях нвремето. Душата има своите предели.

Особено и разбиващо е усещането за оцеляване и напред - стъпвайки на инстинкта за оцеляване страхувайки за какво...тревога ли е или привързаност?!
Много присъствена тема в съзнанието ми!
Много пъти съм мислила да публикувам нещо по темата , но не е дошъл момента
- за мен!
Ти го правиш по много точен начин- без отговор, няма как иначе!

И у Параджанов, а това е една и съща съдба, като Методи Андонов, като Яворов и още неизброими жертви на фарисейщина.

както казват за него недостижим.

но не могат да го достигнат. За мен Параджанов беше непознат и в последно време е едно голямо откритие.

и до голяма степен в "Жертвоприношение".