От червей до крилато 
и през прах отново
въставаш на живот
в миролюбива битка
защото си създадено
от смърт, захвърлено
в живот завинаги.

&&&

В гадаене на стъпки следващи
съвсем забравих що е то
вървенето.

&&&

Не искай да отваряш заключена врата.
Уютно нещо е страхът
известно време.

&&&

По пътя си се разминавам с хора,
които плюят, влачат си краката
и говорят глупости.
Припомням си това, което са - 
големи обли тайни, натъркаляни
по пътя си. Къде, защо, не знаят,
знаят само думички.
Че се преместват само от чирпан
до сливен да речем е трогващо.
Това, което не разбират,
не знаят и не могат, носят
вдън като съдран чувал,
далеч от спомена за какаквидата,
която ги е приютила някога.

@@@

Долу - откъс от БЕРЛИН-АЛЕКСАНДЕРПАЛЦ на Райнер Вернер Фасбиндер, когото спокойно можем да наречем Достоевският на европейското кино.

Възхищавам се на упоритостта и постоянството ти, Стани...аз не съм песимист, но така рядко може да се случи оня скок, който да превърти ключа в ключалката!:(
Неуютно ми е.:)

Така ще е докато си спомним себе си... :)
Много харесах големите обли тайни натъркаляни по пътя си.
Хубаво виждаш ! Поздрави , Сестричке !

Знам ви, само с битка, ужас, да.

Не става мисля, наново всичко трябва да се съгради. Благодаря, този образ не е точно мой, от една книга. Поздрави :)

"В гадаене на стъпки следващи
съвсем забравих що е то
вървенето."

Ех, че хубаво! Поздравления Стани!

КАТО В ХРАНИТЕЛНА ВЕРИГА...

Благодаря смирено. Не знам как се отнасяш към Фасбиндер... аз го обичам от много, много време.

Виж филма.. някой път.

страхотно казано и написано...
а и като прочетох името Фасбиндер онемях...
поздравявам те...от сърце..

онемя? Благодаря, и аз теб от сърце.