На вид е толкова обикновен и естествен гарван, в компания с една гиздава сврака и две чавки, подскачат и нещо много оживено си споделят. Сврачката тича, тича, гарванът след нея, а той, както е черен, осеян е с двайсетина бели пера навсякъде. И чак сега го виждам - чудо е. Нямам с какво да го снимам тоя хаймана и така си отлита с компанията. 
 
Каква си хубава,
като бледа ябълка
през цялото детство
събирала слънце явно
объркала своя вид или
естеството я е сбъркало
в опит за правдивост.
Очите ти - бяло грозде,
свети пролука за свят
и смехът ти - пръснат
кристал на иглички
изпарил се на слънце
попил в косата ти
на допир като мек сняг,
заспиваш в него,
тихо и равно забравяш
една от всички ноти
и  пристъпва ден.

"Очите ти - бяло грозде "

Не знам защо, но това много ми хареса :))
Поздрави!

Между другото свраките са страшно умни птици, оказа се, че могат и да говорят като папагалите. Правен е експеримент с животни, на които се поставя нещо мръсно на коремчето, примерно лепяща се хартийка. После ги слагат пред огледало, за да се види дали животното се разпознава и дали ще види, че е изцапано. Никое животно не можа да се познае, освен свраката. Тя не само се позна, но и се погледна и веднага посегна с клюн да махне хартийката. Беше невероятно. :))

и лъчиста светлина от очите.
Да, всички те от това семейство са умни, много умни. Този гарван наистина е осеян с бели пера и като не успях да го снимам, сега се оглеждам за него дали ще го срещна пак, но едва ли... те много пътуват.

с бели пера - наистина на чудо прилича:)

Тук има и много гълъби, тази зима врабчетата не ми стигат, все ги търся по тротоарите, а не ги виждам както обикновено. Затова пък има много гарвани, свраки и гълъби - гълъбите са си целогодишни и много се радвам на един бял, когато го видя. Рядкост е

твоя пристъпващ ден, Сестро!:))
В безслънчевото днес...


един път само съм държала сврака в ръце...като малка. По-сетне установих, че ми е позволила да я хвана, за де не закачам малките й.
Но това - като пораснах.:)

Белите гълъби също, но не чак толкова. Много птици срещам напоследък около мен в града - синигери, сойки, а в най-студените дни и екзотични. И наистина врабчетата намаляха за сметка на гарваните. Ами - баланс.

добре, че не паднах нито веднъж :))) Силна е историята със свраката и пилетата и.

Привет, Сестричка...
Къде ги намираш тия готини песни, бе? И как ги написваш тия ... точните думи...
Замисли ме за една история от ... оня ден... Вървах си по градския мост на връщане от поликлиниката (малко съм болна тия дни) и както си вървях току на пешеходната пътека един гълъб пикира - докосна буквално лицето ми с крило, наложи се да се дръпна рязко в крачка назад, прелетя и после кацна на дървото от другата страна на моста... Загледах го (стори ми се, че и той мен) , но трябваше да пресичам и продължих... Тая вечер като прочетох твоето стихо и чух песничката и мислите ми се върнаха към тая случка, даже я подредих стихотворно и веднагически ти я споделям... Ти ще разбереш, Мирка...
Вълшебен гълъб ме следеше....

Вървях в студения и снежен ден...
В косите ми пак вятъра шептеше...
И в странен миг от слънцето роден...
Вълшебен гълъб ме следеше...
До рамото ми прелетя...
Целуна ме с криле от свила...
Той знак за обич разпиля...
Във моята душа ранима...
А после кацна на дърво...
До моста гордо извисено...
Следих го с крайчец на око...
Вълшебство в звездното родено...
Дали бе нечия душа...
Която броди във безкрая...
Или пък просто бе следа...
От моите мечти за Рая...
Отминах ... времето ме взе...
А гълъба остави диря...
В дълбокото на моето сърце...
Една надежда да се взира...

Прегръщ, Сестричка и до скоро!:)
Ели

http://www.youtube.com/watch?v=WbsDPbr8qoM
Понякога тази музика ме грабва с голяма сила, а вчера Брент Смит, този изключителен глас на групата имаше рожден ден дори :) Този гълъб наистина е бил знак за теб, както за мен гарванът с бели пера. Благодаря ти за искрения стих, пожелавам ти да оздравяваш!

Истинско е. Благодаря ти! Че можа да ме зарадваш така. Светъл и радостен ден! :)

защото сама можеш да се зарадваш, Наде. Радвам се, че ти хареса, разбира се, че е истинско :) Пожелавам ти светлината от сърцето ти да освети и деня ти.

Знаеш колко много ми харесват всичките ти постинги.

по-скоро е автосугестия :D - прилив на положителна енергия към самата си мен. Най-хубавото в този постинг е чудната птица, гарванът.