Толкова отдавна не бях гледала пустия му Еди Нортън. Такива като него, Гари Олдман, Хавиер Бардем и другия, който се попиля и го няма вече, Хийт Леджър са толкова добри актьори, че понякога имам усещането за безплътност у тях. Сякаш кухи стебла, през които минава Духът, нещо като дзен - преживяване.
 Не бих се ограничила само с тeхните имена, за да говоря за глаголите на света, както  нарече днес  актьорското съсловие Малин Кръстев, но тук трябва да стане дума за един филм - "Американска история Х". Правен 1989г. и естествено съм го пропуснала до оня ден, когато кротко си се бях отделила за ден -два от моето ежедневие и се взирах за нещо по-интересничко в ТВ екрана пред себе си.
  И той буквално се възправи пред очите ми с осанката на Едуард Нортън и прямотата на  дете, отглеждано в трудна, но обичлива среда.





От добрите филми, които съм гледала, този е внушителен и печели симпатията ми с простотата на сценария и режисурата си. Дебют на режисьора Тони Кей, правил преди това клипове на рок музика.

    


Разказът е сбит и пестелив, монтажът - сякаш правен със скалпел.Това може да бъде животът на всеки от нас. И все пак двамата братя Дрейк и Дани Винярд привличат с изявените си способности и буден ум вниманието на своя ерудиран чернокож учител. Животът им се завърта около смъртта на баща им, пожарникар, трудното ежедневие  на семейството и местната расистка банда скинари, към които се присъединява Дрейк, извършва жестоко убийство и влиза в затвора. 








Там нещата бързо се обръщат и с характерните за ума си яснота и откритост, Дрейк решава да скъса с расистките си вярвания от преди. Но брат му вече е приобщен към бандата и когато се връща от затвора, ще му бъде адски трудно да мине по следите, които е оставил...





Внушенията, които прави този филм са като парчета хляб за ужасената ми от визуализиране на насилия душа. Никога не ми е било безразлично тормозенето на живи от други живи същества. Не храня също илюзии, че то може да се изкорени съвсем, но вярвам, че силата ни в това, което преживяваме и учим се нарича търпимост към различното. Проумях и още нещо - знаех си го: либерализмът е най-трудната и най-точна позиция на осъзнатост в едно общество. Защо ли? Ами защото първо поемаш отговорност и после правиш всичко останало. Защото оставаш открит за всичко и за всеки - мишена или пример. Тоя свят няма да го оправим, не за това сме тук. По-добре да учим в него.

Освен трейлъра, добавих и клипове, създадени от режисьора Тони Кей. Знам, че за много от вас този филм отдавна е откритие. Е, за мен стана вчера.

това е разкошен филм - гледах го още в гимназията и още няколко пъти след това през годините...

Позволи ми да добавя към списъка на "безплътните" Райън Гослинг и Емил Хърш - и при тях винаги съм придобивала усещането за страстването с образа. Излъчват усещане и внушение чрез всяка пора...

Райън Гослинг притежава това, а Емил Хърш ще е твоят принос в моя голяяям списък. Още не съм го гледала, но вече споменах колко трудно ми е да намирам време за кино.
Сега, като се разрових виждам ,че съм го гледала в "Милк", но този филм не ми допадна, затова съм го отминала.