Годините една след друга тичат
                         сякаш са столетия
            от паметта не се изтрива
       болката
която не изпитвам
която не разбирам
                 не убивам
                   не чувам
                  не мисля
и която ме изпреде
  като слънце цвете
     като облак нива
           като мравка 
           като стебло
            

Нежно си описала болката, дето все я няма...

Mnogo mi dopada, blagodarya ti!

Тит, на мен идването на февруари ми изглежда като в приказка, сигурно заради пухкавия сняг от сутринта :)

Февруарска болка . . .

:))) благодаря, chinaware.

bravo

благодаря :)