Не знам дали харесвам човека,осъществил кинопроектите си в условия на всякакъв вид ограничения, намерил начин да ги реализира независимо от пречките и финансовите трудности,починал в емиграция,когато най-после намерил път към свободното изкуство.Почитам го. Това си е своеобразен талант да си прокараш идеята и да я реализираш. Един такъв по-съвременен пример е Ларс фон Трир с филми като "Танцьорка в мрака" и "Догвил", но за филмите на Тарковски нямам друга дума,освен откровения. Откровения на душата,видения със сърцето.Той е художник подобно на доста кинорежисьори,това е необходимото начало,за да се осъществи и движението. При него то не спира и за миг до края.Тия две неща ми стигат.Но има и още.Това е споменът,сънят,чувството,възникнало като морална дилема още в зародиш и въпросите...Той не дава отговори.За мен така е честно.Книгите и филмите обичам да си ги препрочитам.Въпросите,които идват от тях винаги са по-различни...Може би наистина "Сталкер" е най-добрият му филм,"Иваново детство","Соларис","Андрей Рубльов" - няма как да не ги спомена,но за мен "Жертвоприношение" и "Огледало" остават на първо място.
Изнамерих този кратък филм с лошо качество,който може би дава някои отговори от самия режисьор.

Връщаш ме към Мене си, към спомените ми че обичам да разсъждавам за съществуването.... Отдавана се каня да пиша за Матю Гууд (един английски актьор), който много ме впечатли с играта си в "Завръщане в Брайдсхед", но не ми остава време, защото като го напиша на български искам да го преведа и на английски, но през януари се надявам да ми остане време и да го направя....
Благодаря ти, сестричка....

ПП : А днес беше хубав коледен ден на брега на морето.... :-)))