Seeds must hide in the ground to become whatever is in them.
                                                                                 ~Rumi
 Вчера беше един доста обикновен ден за мен. На работа и в къщи посявах...

  

(от урока за Комедия дел арте. Много интересна тема, но за друг път.Тук само като картинките, които рисувам на дъската всеки път, когато разказвам на децата за този стил от 17в. в темата по театрални костюми :)

и брах плодовете на своите воля и любов също както правиха това хората, с които работя и живея. Не очаквах, че ще видя това дърво, съвсем естествено започнало да цъфти в своето време. Изглежда като бунт все пак. 



Няма да мине много време и ще изглежда естествено и в своето време. В къщи ме чакаше едно чудо, което едва днес мога донякъде да разбера. Лъжа ви, не го разбирам, но си е чудо. Днес видях тази форма - кръста, многократно, докато слушах речта на папа Франциск, мислейки за любимия ми Св. Франциск, чиито светлоумни и сърцати мисли новият глава на католическата църква очевидно е следвал за моя огромна радост. В мислите си деля католическата от православната църква донякъде по политически и исторически причини, но Св. Франциск е заседнал в сърцето ми като че ли от векове, независимо от това, че се определям като източноправославна. Да видим - не е ли всяко разделяне предразсъдък, защото в основата, в най-тъмното и скрито кътче, никне едно ново семе, за чието съществуване никой, ама никой не подозира? Да погадаем на Светата тиква :) 






( препоръчвам да се гледат снимките с тиквата поотделно заради детайлите, не, че са много качествени, имах само телефон в момента)

Имам абсолютно същото усещане и нося
особено чувство към Св. Франциск,
въпреки православното си изповедание...
Всъщност не би трябвало да има значение.
Светата тиква - няма нищо случайно ...
Хубаво е, че те посетих, Стани... Поздрав !

опитах се да предам нещата така, както са, за да не забравя след време... или да не се забрави този специален момент, за който увереността ми е непоколебима. Радвам се, че си идвала, пак ела :)

тикви и кръстове в тях - много, както и цъфнали дървета на пролет. прегръдки

Знаеш, сериозно четиво е твоето, а аз се усмихнах. И това е нещо, нали. Усмивки и за теб в този прекрасен пролетен ден!

животе - бунт, твоето име е пролет!

Тиквата не случайно се среща из приказките, отношението ми към нея винаги е било уважително...ето и сега - стръкче живо

набързо ги правя всеки час почти тези дни и ми хрумна да ги снимам, че да видя различните варианти после. Видя ли кълнчето вътре в тиквата? Невероятност наяве :)

като бог тая тиква :) Не знам също и колко е сериозно... и аз бях засмяна, докато го поствах :D

както и естествено е явлението комедия дел арте, оживяло в безброй превъплъщения до днес. Да, хубаво подсещане за тиквата от приказките. Ами да! ;D

Когато видя отрязано дърво забързвам напред за да надникна в пукнатините и Виждайки кълн зелен мога да продължа да живея - Дишайки!
имам любимо четиристишие , което чух в специален момент - мисля че е от Георги Мишев ...но не съм сигурна...за съжаление , но то е велико според мен:
- "...попитали вишнята - Какво е Бог?- и тя цъфнала" :))

на Георги Мишев - нищо около нея не предполага този цвят, тя го носи вътре в себе си и ето - един ден - цъфва :)

Оранжев кринолин насмита погледи,
пълзи дантелена змия по анфиладата...,
подпираш Арлекин,затънал в ромбове,
не различил бонбона от наградата.


Прическа -кула на нелепото ти скеле...
В безумно розово се плъзгаш по пиацата.
Пет удара на гонг съсирват жребия.

Червени рози, дявол в храсталаците

и други бутафорни откровения
подсилват шиповете на гротеската.
Парлив ти е езикът.Без съмнение.
Крещи площадът. Но мълчи метресата.


Станка Бонева

извини ме , но за мен тиквата е полезна храна. и бог я е белязал с кръст от вътре, демек - повишено внимание. би ме трогнало цвете , би ме възхитило цъфнало дърво. тиквата я обичам печена с много захар и забоден карамфил, не цвета... усмивкиииии

това си е комедия дел арте. Говори прямотата със соленичък език :)

но за карамфил не бях се сетила. Сигурно е много вкусно. Внимание, да, но за мен си беше чиста радост - няма и 8 часа след малката покълнала семка чух думите на новия папа, както не ме интересуваше много, слушайки, попаднах в моя свят, свети Франциск сякаш плете горе звездни хамаци под меко слънце и нови задачи за добрите хора, повярвай ми.

Удивително!

с осъзнаване или без :)