Блогът на sestra :: Цивилизация на хлебарките

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.08.2012 10:20 - Цивилизация на хлебарките

Автор: sestra Категория: Други

Прочетен: 4125 Коментари: 17 Гласове:

Последна промяна: 31.08.2012 20:57

На приятелката ми Р.

Не съм сантиментална. Старата музика я слушам с обич, не с тъга за заминали удоволствия. Което ме води към мисълта, че не съм и много романтична, или че по някакъв начин съм предпазена от романтични спомени, не знам, кой да ти каже "в тая глуха бездна между устата и ухото на човека" както каза Борис Христов. И го е казал за онези времена, в които го е написал, по които съответно днес се чудя защо не изпитвам носталгия, та да ми каже Мария вчера: "Не се прави че не ти пука за отминалите дни"... Ами не ми пука, Мария, на тях пука ли им, че са ме отминали? Добре, хайде тогава кажи ми за какво да тъгувам, какво свое изгубих във времето освен глупостта си? А с нея естествено си заминава и всяко нейно външно проявление, сега съм и малко по-умна, и малко по-хубава, и по-малко ми остава да го живея тоя сценарий. Има едни хора дето току все да ми се възхищават за нещо. Обмислям да им подаря съществуването си, не в замяна, да им го харижа, от раждането и до днес - с всичките детски болести, унищожителен свян и изолация и разбира се с обичта, която безрезервно съм получила. Пък тогава да видя какво толкова възхитително и уникално ще открият. Може пък да има, човек...обмислям го. Други пък се смятат за реалисти и не искат и да припарват до съществуване като моето, и да им помирише не допускат, което малко ме очудва. Но като си помисля, че те никога няма да видят моето слънце, моите цветове и никога няма да ги превърнат в мои сълзи - разбирам ги.
Така, че съм оптимистка - гледам оптималното добро и зло. Нищо не печеля и така губя килограми....:)))) излишна маса съществуване.

Не е много правилно да се наричат хлебарки. Може би по-добре би било всъдеходи или автомобилите на бъдещето (когато няма да има нищо друго, освен тях). Те са същества, които мутират със скорост, определена от влиянието на външната среда върху тях в следващия момент, което означава все по-бързо. Вчера една приятелка си влязла в кухнята и там открила всичко наопъки, разхвърляно, разместено и нагризано, а в средата оставена една жълта роза. После отишла в тоалетната и само успяла да хване с поглед как едно голямо дългоопашато дупе се изнизва през отвор в стената 3/3см, трудно, но успешно... И разбрала, че може би един земен плъх се опитва да спечели сърцето и срещу уютен дом за през зимата, когато не знаем точно какво, но явно нещо важно има да се случва. Така, че бъдещето си го представям като човешки дом, обитаван от плъхове, на които ежедневно хлебарки оставят тук и там храна с цел склоняване към споделяне на жилището. И може би ще е след по-малко време отколкото мога да си представя.

Смъртта на една хлебарка е епично зрелище. И ще ми разправя Мария да съм плачела за минали събития, когато днес пред очите ми едно малко кафяво живо нещо не иска да умре. Можеш да направиш филм за това, но не бива, защото ще изглежда просто само смешно. А смъртта е тайнство, неизбежно. Една хлебарка не умира стара... и слава богу. Тя умира силна. Така, че когато остарявате, не си мислете, че е естествено, няма нищо естествено в това. Истината е, че не знам защо, понякога е необходимо, за да умреш. А да умреш е неизбежно. Това си е наша цивилизация.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Чанта кожена, с пера
Liveblogging пародията "Питай прези...

Следващ постинг

Предишен постинг

Луни

Интуицията

Коментари

1. kosara2008 - ....!!! и те чета с обич и не само...тук е пристан - ласкавотих, дишаноистинен...
31.08.2012 16:44

и те чета ,защото си обич - човешка, топла,песента ти е, песен на волна птица, която не се колебае да приветства слънцето, дори оловносивото небе да е прихлупило хоризонта