Спирането на света;
общественият консенсус;
съставните му глоси - пренареждане
или създаване на нови;
вдъхновителят на психеделизма 
и въпросът за разбирането;
животни и растения приятели;
магьосникът е висша форма на фокусник;
художникът - не вълшебник;
спирането на вътрешното бърборене;
ловец и воин или мухльо;
смъртта до лявото рамо;
край на високомерието;
жестовете към духа.

Препоръчвам силно цялото интервю, когато имате време.



Да видиш Кастанеда. Сп. "Сайколоджи тудей", Сам Кийн, 1972 интервю от сайта Карлос Kастанеда BG
САМ КИЙН: Като проследявах дон Хуан в трите ви книги, отвреме-навреме заподозирах, че той е творение на Карлос Кастанеда. Прекалено добър е, за да бъде истина -мъдър стар индианец, чиито познания за човешката природа надхвърлят познанията на когото и да било другиго. 

КАРЛОС КАСТАНЕДА: Идеята, че съм измислил личност като дон Хуан, е немислима. Той едва ли е персонаж, когото моята европейска интелектуална традиция би ме навела да измисля. Истината е много по-странна. Аз дори не бях подготвен да извърша тези промени в живота си, които наложи свързването ми с дон Хуан. 

КИЙН: Как и кога срещнахте дон Хуан и станахте негов ученик? 

КАСТАНЕДА: Завършвах преддипломно изследване в Калифорнийския университет в Лос Анджелес с намерение да се дипломирам като антрополог. Смятах да ставам преподавател и мислех, че подходящото начало би било да публикувам някои доклади над лечебни растения. Едва ли нещо ме е интересувало по-малко от това да открия такава чудата личност като дон Хуан. Бях веднъж на една автогара в Аризона с мой приятел още от гимназията. Той ми посочи един възрастен индианец и ми каза, че познавал пейота и лечебните растения. Придадох си важен вид и се представих на дон Хуан с думите: "Разбрах, че познавате много добре пейота. 

Аз съм един от специалистите по пейота (бях чел "Култът към пейота" на Уестън ла Бар) и може би ще си струва да поседнем на една закуска и да поговорим." Е, той само ме погледна и цялата ми нафуканост се стопи. Абсолютно ми се върза езикът и онемях. Обикновено бях доста настъпателен и словоохотлив, така че беше доста голямо постижение да ме накараш да млъкна само с един поглед. След това започнах да го посещавам и около година по-късно той реши да ми предаде познанията си за магията, които бе научил от своя учител. 

КИЙН: Значи дон Хуан не е изолирано явление? Съществува ли някаква общност от магьосници, които споделят тайно познание? 

КАСТАНЕДА: Разбира се. Аз познавам трима магьосници и седем техни ученици, а има и още много. Ако прочетете историята на завоюването на Мексико от Испания, ще откриете, че католическите инквизитори са се опитвали да смажат магьосничеството, защото са го смятали дяволска работа. А то си съществува от много столетия. Повечето от техниките, на които ме научи дон Хуан, са много древни. 

КИЙН: Някои от техниките, които използват магьосниците, се прилагат широко и от други окултни групи. Хора често откриват насън загубени предмети, излизат на пътувания извън тялото по време на сън. Но когато вие ни разказвате как дон Хуан и приятелят му Хенаро са накарали автомобила ви да изчезне посред бял ден, аз мога само да се почеша по главата. Знам, че хипнотизатори могат да създават илюзия за присъствието или отсъствието на даден предмет. Смятате ли, че сте били хипнотизиран? 

КАСТАНЕДА: Може би нещо подобно. Но поначало трябва да започнем да разбираме, че - както казва дон Хуан - светът е нещо много повече от това, което ние обикновено познаваме. Нормалните ни очаквания за реалността са създадени от обществен консенсус. Ние сме при-учени как да виждаме и разбираме света. Трикът на социализацията е да ни убеди, че описанието, което сме приели по общо съгласие, очертава границите на реалния свят. Това, което наричаме реалност, е само един от начините да виждаме света, начин, който се поддържа от обществения консенсус. 

КИЙН: Тогава магьосникът, подобно на хипнотизатора, създава един алтернативен свят, като изгражда различни очаквания и манипулира с внушения, които да породят обществен консенсус. 

КАСТАНЕДА: Точно така. Аз започнах да разбирам магьосничеството чрез идеята на Талкот Парсън за глосите. Глосата е цялостна система на възприятие и език. Например тази стая е глоса. Ние сме събрали на едно място поредица от отделни възприятия - под, таван, прозорец, светлина, килим и др., - за да изградим една цялост. Обаче е трябвало да бъдем научени да съставяме света по този начин. 

Едно дете опознава света с твърде малко предварителни схващания, но постепенно бива приучавано да вижда нещата по начин, които отговаря на описанията, които всички са приели с общо съгласие. Светът е едно споразумение. Системата на интерпретация е нещо като ходенето. Ние трябва да се научим да ходим, но веднъж научим ли се, ставаме обект на синтаксиса на езика и начина на възприятие, които той съдържа. 

КИЙН: Значи магьосничеството, подобно на изкуството, обучава в нова система на интерпретация. Когато например Ван Гог скъсва с художествената традиция и рисува "Звездна нощ", той всъщност казва: ето ви един нов начин да се гледат нещата. Звездите са живи и се въртят в своите енергийни полета. 

КАСТАНЕДА: Отчасти да. Но има и една разлика. Един художник обикновено пренарежда старите глоси, свойствени за неговото членство. Членство означава да си специалист във внушенията на значенията, съдържащи се в дадена култура. Например моето първо членство, като на повечето образовани западни хора, беше в европейския интелектуален свят. И човек не може да скъса с членството си в един свят, без да се е запознал с друг. Можеш само да пренаредиш глосите. 

КИЙН: Дон Хуан ресоциализира ли ви или ви десоциа-лизира? Той всъщност ви е обучавал в нова система от значения ли или само на метод да свалите пласт по пласт старата система, така че да можете да виждате света като удивено дете? 

КАСТАНЕДА: С дон Хуан спорим по този въпрос. Според мен той ме реглосира, а той твърди, че ме деглосира. Като ме обучава на магьосничество, той ми дава нов набор от глоси, един нов език и нов начин на виждане на света. Веднъж четох малко на дон Хуан от лингвистичната философия на Лудвиг Витгенщайн, а той се разсмя и каза: "Твоят приятел Витгенщайн е затегнал твърде здраво възела около шията си, така че никъде няма да стигне." 

КИЙН: Витгенщайн е един от малцината философи, които биха разбрали дон Хуан. Неговото схващане, че съществуват множество различни езикови игри - наука, политика, поезия, религия, метафизика, всяка със собствен синтаксис и правила, - би му позволило да разбере магьосничеството като алтернативна система на възприятие и значение. 

КАСТАНЕДА: Обаче дон Хуан мисли, че това, което сам нарича виждане, е разбиране на света без никакви интерпретации; това е чисто, великолепно възприятие. Магьосничеството е средство към тази цел. За да разрушиш увереността, че светът е такъв, какъвто винаги си бил обучаван да го приемаш, ти трябва да усвоиш едно ново описание на света - магьосничеството - и после да събереш новото и старото заедно. Тогава ще видиш, че нито едното, нито другото описание не е окончателно. В този момент започваш да се промъкваш между двете описания; спираш света и виждаш. Останало ти е чудото; истинското чудо да виждаш света без интерпретации. 

КИЙН: Смятате ли, че е възможно да се излезе извън интерпретацията чрез употребата на психоделични наркотици? 

КАСТАНЕДА: Не, не смятам. И тук са споровете ми с хора като Тимъти Лиъри. Аз смятам, че той импровизира, оставайки в рамките на европейското членство и просто пренарежда стари глоси. Аз никога не съм взимал ЛСД, но от уроците на дон Хуан разбрах, че психотропните вещества се използват с цел да спрат потока на обичайните интерпретации, да се засили противоречието между самите глоси и да се разклати увереността. Обаче наркотиците сами по себе си не ти позволяват да спреш света. За да сториш това, ти имаш нужда от алтернативно описание на света. Затова дон Хуан трябваше да ме обучава в магьосничество. 

КИЙН: Има една обикновена реалност, която западните хора убедено смятат за "единствения" свят, а освен това съществува и отделната реалност на магьосниците. Какви са същностните различия между тях? 

КАСТАНЕДА: При европейското членство светът се гради до голяма степен върху това, което очите съобщават на ума. При магьосничеството цялото тяло се използва като възприемател. Като европейци ние виждаме един свят извън себе си и си говорим за него. Ние сме тук, а светът е там. Нашите очи захранват ума ни и ние нямаме пряко знание за нещата. Според магьосниците този превес на очите е ненужен. Ние опознаваме с цялото тяло. 

КИЙН: Западният човек започва от предпоставката, че субект и обект са разделени. Ние сме изолирани от света и трябва да прекосим определена пропаст, за да стигнем до него. Според дон Хуан и магическата традиция тялото поначало си е в света. Ние сме едно цяло със света, а не отделно от него. 

КАСТАНЕДА: Точно така. Магьосничеството има различна теория за плътта. Проблемът при магията е да настроиш и нагодиш тялото си така, че да стане добър възприемател. Европейците се държат с тялото си така, сякаш то е обект. Ние го пълним с алкохол, вредни храни и тревоги. Когато нещо не е наред, ние решаваме, че в тялото ни са нахлули микроби отвън и внасяме в него разни лекарства, за да го излекуваме. Болестта не е част от нас. Но дон Хуан не поддържа това гледище. За него болестта е дисхармония между човека и неговия свят. Тялото е осъзнаване и трябва да се отнасяме безупречно към него. 

КИЙН: Това напомня схващането на Норман О. Браун, че децата, шизофрениците и хората с божествената лудост на Дионисиево съзнание осъзнават нещата и другите хора като продължение на собствените им тела. Дон Хуан допуска нещо подобно, когато казва, че човекът на знанието има фибри от светлина, които свързват слънчевия му сплит със света. 

КАСТАНЕДА: Моят разговор с койота е добра илюстрация за тези различни теории за тялото. Когато той дойде при мен, аз му казах: "Здрасти, койотче. Как я караш?" И той ми отвърна: "Добре съм. А ти?" Но вижте, аз не чувах тези думи по нормалния начин. Обаче тялото ми знаеше, че койотът казва нещо и аз го преведох в диалог. Като интелектуалец аз съм така дълбоко свързан с диалога, че тялото ми автоматично преведе в диалог чувството, че животното общува с мен. Ние винаги виждаме непознатото с понятията на познатото. 

КИЙН: Когато сте в магическо състояние на съзнанието, при което койотите говорят и всичко е хармония и сияние, изглежда сякаш целият свят е жив и че човешките същества са в общение, което включва животни и растения. Ако оставим настрани нахалното си убеждение, че сме единствената разбираща и общуваща форма на живот, ще можем да открием как всякакви неща ни говорят. Джон Лили разговаряше с делфините. Може би щяхме да се чувстваме не толкова алиенирани, ако повярвахме, че не сме единственият разумен живот. 

КАСТАНЕДА: Би трябвало да можем да разговаряме с всяко животно. За дон Хуан и другите магьосници нямаше нищо необикновено, че съм разговарял с койота. Всъщност те казаха, че е трябвало да си избера по-надеждно животно за приятел. Койотите погаждат номера и не бива да им се има доверие. 

КИЙН: Кои животни са по-добри за приятели? 

КАСТАНЕДА: От змиите стават чудесни приятели. 

КИЙН: Аз съм говорил веднъж със змия. Една нощ сънувах, че имаше змия на тавана на къщата, където живеех като дете. Взех една пръчка и се опитах да я убия. На сутринта разказах съня си на една приятелка и тя ми каза да запомня, че не е хубаво да се убиват змии, дори и те да са на тавана в един сън. Предложи ми следващия път, когато в съня ми се яви змия, да я нахраня или да направя нещо друго, за да се сприятелим. Час по-късно карах мотоциклета си по един запустял път и тя ме чакаше там - змия дълга над метър и 20, беше се проснала на слънце. 

Минах бавно покрай нея и тя не помръдваше. След като се гледахме един друг известно време, реших, че трябва да направя някакъв жест, за да й покажа, че съжалявам, загдето съм убил нейна сестра в съня си. Доближих се и я докоснах по опашката. Тя се сви на кълбо, показвайки ми, че съм смутил покоя й. Тогава отстъпих назад и продължих само да я гледам. След около пет минути тя се шмугна в храстите. 

КАСТАНЕДА: Не я ли вдигнахте? 

КИЙН: Не. 

КАСТАНЕДА: Била е много добър приятел. Човек може да се научи да вика змии. Но трябва да е в много добра форма, спокоен, съсредоточен, добронамерен, без никакви подозрения и без да бърза за никъде. 

КИЙН: Моята змия ме научи, че винаги съм възприемал природата като параноик. Бях смятал животните и змиите за опасни. След тази среща никога повече не можах да убия змия и бях по-склонен да приема, че може би сме нещо като жива верига от брънки. Нашата екосистема сигурно може да включва и общуване между различните форми на живот. 

КАСТАНЕДА: Дон Хуан имаше много интересна теория за това. Растенията, както и животните, винаги оказват въздействие над теб. Казваше, че ако не се извиниш на едно растение за това, че го откъсваш, може да се разболееш или да претърпиш злополука. 

КИЙН: Американските индианци имат подобно вярване спрямо животните, които убиват. Ако не благодариш на животното за това, че отдава живота си, за да можеш да живееш ти, духът му може да ти създаде неприятности. 

КАСТАНЕДА: Ние сме свързани с всеки отделен вид живот. Нещо се изменя всеки път, когато умишлено нараняваме живота на растение или на животно. Ние отнемаме живот, за да живеем, но трябва да сме готови да отдадем своя живот без никакво съжаление, когато ни дойде времето. Ние се смятаме за толкова важни и се взимаме така на сериозно, че забравяме каква огромна загадка е светът и че тя може да ни научи много неща, ако умеем да слушаме. 

КИЙН: Може би психотропните вещества временно отстраняват изолираното его и ни позволяват мистично сливане с природата. Повечето култури, които са съхранили чувството за единение между човека и природата, същевременно използват в церемонии психоделични наркотици. Вие бяхте ли взимали пейот, когато разговаряхте с койота? 

КАСТАНЕДА: Не, изобщо не бях. 

КИЙН: Това изживяване по-силно ли беше от изживяванията, които сте имали, когато дон Хуан ви е давал психотропни растения? 

КАСТАНЕДА: Много по-силно. Всеки път, когато взимах психотропно растение, аз си давах сметка, че съм взимал нещо, така че винаги подлагах на съмнение валидността на изживяването си. Но когато койотът разговаря с мен, аз нямах никакво подобно оправдание. Не можех да намеря задоволително обяснение. Наистина бях спрял света и за кратко време бях излязъл напълно от моята европейска система на глосиране. 

КИЙН: Смятате ли, че дон Хуан повечето време живее в това състояние на осъзнаване? 

КАСТАНЕДА: Не. Той може да го прекратява по своя воля. Казвал ми е, че за мен би било безсмислено да се опитвам да виждам без помощта на психотропни растения. Но ако се държа като воин и поема пълна отговорност, няма да имам нужда от тях; те само ще отслабват тялото ми. 

КИЙН: Това може доста да шокира мнозина от почитателите ви. Вие сте нещо като светец покровител за психо-деличната революция. 

КАСТАНЕДА: Да, имам последователи и те имат доста странни представи за мен. Тези дни бях да изнасям лекции в Лонг Бийч, Калифорния, и един младеж, който ме познаваше, ме посочи на едно момиче и й каза: "Ей, виж, това е Кастанеда." Но тя не му повярва, защото си ме е представяла като много мистичен. Един приятел събира историите, които се разправят за мен. Общата представа е, че имам доста мистичен образ. 

КИЙН: Мистичен образ ли? 

КАСТАНЕДА: Да, че съм ходел с боси нозе като Иисус, без да ми излизат мазоли. Смята се, че повечето време съм дрогиран. Освен това, че съм извършил самоубийство и че съм умрял на няколко различни места. Един мой клас в колежа едва не изпадна в екстаз, когато всъщност започнах да говоря за феноменология, членство, изследване на възприятията и социализация. Те бяха настроени, че ще им се говори да релаксират, да превключат и да превъртят. Но за мен разбирането е много важно. 

КИЙН: Слуховете избуяват при информационен вакуум. Ние знаем нещо за дон Хуан, но твърде малко за Кастанеда. 

КАСТАНЕДА: Това е съзнателно търсена част от живота на един воин. За да можеш да се вмъкваш и измъкваш от различни светове, ти трябва да оставаш незабележим. Колкото по-известен и познат си, толкова повече се ограничава свободата ти. Когато хората имат затвърдени представи за това кой си и как би постъпил, тогава ти не можеш да се движиш. Едно от най-ранните неща, които ме научи дон Хуан, бе, че трябва да излича личната си история. Ако малко по малко създаваш мъгла около себе си, тогава няма да те възприемат като даденост и ще имаш повече пространство за промени. По тази причина избягвам магнетофонни записи, когато изнасям лекции, а и да ме снимат. 

КИЙН: Вероятно е възможно да имаме личност, без да имаме история... Сега вие придавате по-малко значение на психоделичния опит, свързан с ученичеството ви. А и явно вече не се занимавате с онзи тип номера, които описвате като магьоснически инвентар. Кои елементи от уроците на дон Хуан са от значение за вас? Променен ли сте от тях? 

КАСТАНЕДА: За мен най-приложими се оказаха представата за това да бъдеш воин и човек на знанието с надеждата накрая да си в състояние да спреш света и да виждаш. Те ми дадоха покой и доверие в способността ми да контролирам живота си. По времето, когато се запознах с дон Хуан, аз имах много малко лична сила. Животът ми беше доста разпилян. Изминал бях дълъг път от родното си място в Бразилия. Външно бях агресивен и нафукан, но вътре в себе си бях нерешителен и неуверен. Вечно се оправдавах за нещо. Веднъж дон Хуан ме обвини, че съм професионално дете, защото толкова се изпълвах със самосъжаление. Чувствах се като лист във вятъра. Като повечето интелектуалци се чувствах притиснат в ъгъла. Нямах накъде повече да мърдам. 

Не виждах повече никакъв път в живота, който наистина да ме вълнува. Мислех си, че всичко, което мога да сторя, е да се приспособя като зрял човек към един скучен живот или да си намеря някоя по-префи-нена форма на развлечение, като употребата на психодели-ци, марихуана и сексуални авантюри. И всичко това се пресилваше от моята склонност към интроспекция. Вечно се вглеждах в себе си и си говорех. Вътрешният диалог почти никога не спираше. Обаче дон Хуан насочи погледа ми навън и ме научи да натрупвам лична сила. Мисля, че едва ли има друг начин на живот, ако искаш да бъдеш пълноценен и жизнерадостен. 

КИЙН: Той, изглежда, ви е хванал на въдицата със стария философски трик да държи смъртта постоянно пред очите ти. Поразен бях колко класически е подходът на дон Хуан. В него дочух отзвук от идеята на Платон, че един философ трябва да изследва смъртта, преди да може да постигне какъвто и да било досег до реалния свят, както и от дефиницията на Мартин Хайдегер на човека като същество обърнато към смъртта. 

КАСТАНЕДА: Да, но в подхода на дон Хуан има специфична особеност, защото идва от традицията в магьосничеството, според която смъртта е физическо присъствие, което може да се усети и види. Една от глосите в магията е: смъртта стои от лявата ти страна. Смъртта е безпристрастен съдник, който ще ти каже истината и ще ти даде точен съвет. В последна сметка, смъртта изобщо не бърза. Тя ще те пипне утре или следващата седмица, или след 50 години. На нея й е все едно. В момента, когато си спомниш, че накрая ще умреш, ти преставаш да си придаваш важност. Струва ми се, че не съм изразил тази представа достатъчно ярко. Глосата "смъртта от лявата ти страна" не е интелектуален въпрос при магията; тя е възприятие. Когато тялото ти е подходящо настроено към света и обърнеш поглед вляво от себе си, можеш да видиш изключително нещо -подобното на сянка присъствие на смъртта. 

КИЙН: В екзистенциалната традиция обикновено дискусиите над смъртта са последвани от дискусии над чувството за отговорност. 

КАСТАНЕДА: Тогава значи дон Хуан е добър екзистенциалист. Когато няма никакъв начин да узная дали ми остава една минута повече живот, аз трябва да живея така, сякаш това е последният ми миг. Всяко действие на един воин е неговото последно сражение. Така всяко нещо може да се върши безупречно. Нищо не бива да се оставя висящо. Тази идея се оказа много освобождаваща за мен. Аз съм тук и говоря с вас и може никога да не се върна в Лос Анджелес. Но това не би имало никакво значение, защото съм се погрижил за всичко, преди да дойда. 

КИЙН: Този свят на смърт и решителност е доста далеч от психоделичните утопии, при които представата за безкрайното време подбива трагичното качество на избора. 

КАСТАНЕДА: Когато смъртта стои от лявата ти страна, ти трябва да изграждаш своя свят с поредица от решения. Няма големи или малки решения, само решения, които трябва да се вземат сега. И няма време за съжаления или разкаяния. Ако пилея времето си в разкаяния какво съм направил вчера, аз избягвам решенията, които е необходимо да взема днес. 

КИЙН: Как ви научи дон Хуан да бъдете решителен? 

КАСТАНЕДА: Говореше на тялото ми със своите действия. Старият ми навик беше вечно да оставям всичко висящо и никога нищо да не решавам. За мен решението беше нещо грозно. Изглеждаше ми грозно един чувствителен човек да трябва да решава. Един ден дон Хуан ме попита: "Смяташ ли, че ти и аз сме равни?" Тогава аз бях студент в Университета, интелектуалец, а той - един стар индианец, обаче снизходително отговорих: "Разбира се, че сме равни." А той каза: "Не мисля, че сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си мухльо. Аз съм готов да направя равносметка на живота си във всеки момент. Твоят кекав свят на нерешителност и печал изобщо не е равен на моя." Е, тогава много се засегнах и щях да си отида, обаче бяхме насред някаква пустош. 

Така че седнах и се хванах в капана на собственото си объркано его. Щях да чакам, докато той решеше да си тръгваме. След доста часове разбрах, че дон Хуан беше в състояние да стои цяла вечност, ако трябва. И защо не? За човек, на когото не му висят сто неотложни работи на главата, това му беше напълно по силите. Накрая проумях, че този човек изобщо не беше като баща ми, който би взел двадесет решения, които да започне от Нова година и да зареже всичките. Решенията на дон Хуан бяха необратими, когато ставаше дума за него. Те можеха да бъдат отменени единствено от други решения. Та накрая отидох до него, докоснах го, той стана и си тръгнахме към къщи. Въздействието от тази случка беше изключително. Той ме убеди, че пътят на воина е един изключително жизнен и изпълнен със сила начин на живот. 

КИЙН: Не толкова съдържанието на решението е важно, колкото самият акт на това да бъдеш решителен. 

КАСТАНЕДА: Това имаше предвид дон Хуан, когато говореше за "правене на жест". Жестът е съзнателен акт, който се извършва заради силата, която идва от взимането на решението. Например, ако воинът намери замръзнала, вкочанена змия, той трябва да положи всички усилия да изнамери начин да пренесе змията на топло място, без да бъде ухапан. Воинът би направил този жест просто заради самия жест. Обаче ще го изпълни безупречно. 

КИЙН: Изглежда, има доста паралели между екзистенциалната философия и учението на дон Хуан. От това, което казахте за решението и жеста, се предполага, че дон Хуан, подобно на Ницше или Сартр, вярва, че по-скоро волята, отколкото разумът, е по-фундаменталната способност на човека. 

КАСТАНЕДА: Мисля, че е така. Нека да ви кажа за себе си. Това, което искам да направя и може би ще го постигна, е да отнема от ума неговия контрол. През целия ми живот моят ум е държал контрола и по-скоро би ме убил, отколкото да се откаже от контрола. В един момент от ученичеството си аз изпаднах в дълбока депресия. Бях смазан от ужас, безнадеждност и мисли за самоубийство. Тогава дон Хуан ме предупреди, че това е един от номерата на ума да задържи контрола. Каза, че умът ми се опитва да внуши на тялото ми чувството, че животът няма никакъв смисъл. Веднъж проведе ли умът това последно сражение и го загуби, тогава той заема полагаемото му се място като инструмент на тялото. 

КИЙН: "Сърцето има свои доводи, за които умът не знае нищичко" и така е и с останалото тяло. 

КАСТАНЕДА: Да, това е основната идея. Тялото има своя собствена воля. Или по-точно, волята е гласът на тялото. Именно затова дон Хуан постоянно ми излагаше учението си под такава драматична форма. Интелектът ми лесно можеше да пренебрегне като безсмислица неговия свят на магията. Обаче тялото ми се чувстваше привличано от неговия свят и неговия начин на живот. И веднъж победи ли тялото, установява се ново и много по-здравословно управление. 

КИЙН: Техниките на дон Хуан, свързани със сънуването, ме увлякоха, защото предполагат възможност за съзнателен контрол над образите от съня. Все едно, че той предлага установяването на постоянна, стабилна обсерватория във вътрешното пространство. Разкажете ми за обучението в сънуване от дон Хуан. 

КАСТАНЕДА: Номерът при сънуването е да задържиш образи от съня достатъчно дълго, за да ги разгледаш внимателно. За да постигнеш този вид контрол, трябва предварително да си избереш нещо и да се научиш да го намираш в сънищата си. Дон Хуан ми предложи да използвам ръцете си като постоянна точка и постоянно да се прехвърлям от тях към образите в съня и обратно. След няколко месеца се научих да си намирам ръцете и да задържам съня. Толкова бях очарован от тази техника, че нямах търпение да си легна да спя. 

КИЙН: Спирането на образите в съня прилича ли на спирането на света? 

КАСТАНЕДА: Доста сходно е. Но има и разлики. Веднъж щом бъдеш в състояние да си намираш ръцете по своя воля, ти осъзнаваш, че това е просто една техника. А главното, което целиш, е контролът. Човекът на знанието трябва да натрупва лична сила. Но това не е достатъчно, за да спреш света. Нужна е и определена отдаденост. Трябва да спреш диалога, който протича в ума ти, и да се отдадеш на външния свят. 

КИЙН: От множеството техники за спиране на света, на които ви е научил дон Хуан, коя практикувате и досега? 

КАСТАНЕДА: Главната ми дисциплина сега е да разруша рутинните си навици. Винаги съм бил човек на рутината. Ядях и спях в точно определено време. През 1965 започнах да променям навиците си. Пиша в тихите часове на нощта, а ям и спя, когато изпитам нужда от това. Вече съм разрушил толкова много от привичните си начини на действие, че не след дълго ще мога да стана непредсказуем и изненадващ дори за себе си. 

КИИН: Вашата дисциплина ми напомня една дзен история за двама ученици, които се надхвалвали за чудодейните способности на учителите си. Единият ученик твърдял, че основателят на сектата, към която сам той принадлежал, можел да застане на единия бряг на реката и да изпише името на Буда върху лист хартия, който помощникът му държал на отсрещния бряг. Вторият ученик отвърнал, че това чудо не било впечатляващо. "Моето чудо - казал той - е в това, че като огладнея, аз ям, а като ожаднея - пия." 

КАСТАНЕДА: Именно този елемент на свързаност със света ме кара да следвам пътя, който дон Хуан ми показа. Няма никаква нужда да надмогваш света. Всичко, което ни е нужно да знаем, е точно пред нас, стига да обръщаме внимание. Ако навлезеш в състояние на необичайна реалност, както например при употребата на психотропни растения, достатъчно ти е само да си вземеш от нея това, което ти трябва, за да можеш да видиш чудодейния характер на обикновената реалност. За мен този начин на живот -пътят със сърце - не е интроспекция или мистична трансцендентност, а присъствие в света. Този свят е ловното поле на воина. 

КИЙН: Светът, който вие и дон Хуан обрисувате, е пълен с магически койоти, омагьосани гарвани и красиви магьосници. Лесно е да си обясни човек как ви е привлякъл. Но какво ще кажете за света на съвременния градски човек? Къде тук е магията? Ако всички можехме да живеем в планините, сигурно щяхме да съхраним чудото живо. Но как да успеем, когато сме на една крачка от оглушителната магистрала? 

КАСТАНЕДА: Веднъж зададох на дон Хуан същия въпрос. Бяхме седнали в едно кафене в Юма и аз предположих, че сигурно бих бил в състояние да спра света и да виждам, ако можех да дойда да живея в тази пустош при него. Той погледна през прозореца към минаващите автомобили и каза: "Това, там вън, е твоят свят." Сега аз живея в Лос Анджелес и намирам, че мога да използвам този свят, като го приспособя към потребностите си. Предизвикателство е да живееш без никакво точно разписание в един свят на рутината. Обаче може да се постигне. 

КИЙН: Нивото на шума и постоянният натиск от масите хора, изглежда, разрушава тишината и уединението, които са от основно значение за спирането на света. 

КАСТАНЕДА: Ни най-малко. Всъщност шумът може да се използва. Може да използваш бученето на магистралата, за да се научиш да чуваш външния свят. Когато спираме света, всъщност спираме този свят, който обикновено поддържаме чрез постоянния си вътрешен диалог. Веднъж успееш ли да спреш вътрешното бърборене, ти преставаш да поддържаш стария си свят. Описанието се разпада. Именно от този момент започва изменението на личността. Когато се концентрираш над звуци, установяваш, че на мозъка му е трудно да категоризира всички звуци, и скоро преставаш да опитваш. За разлика от визуалното възприятие, което ни кара да продължаваме да формираме категории и да мислим. А такъв покой настъпва, когато успееш да изключиш говоренето, категоризирането и преценките! 

КИЙН: Вътрешният свят се променя, но какво ще кажете за външния? Ние можем да революционизираме индивидуалното съзнание, но все още не се и докосваме до социалните структури, които пораждат алиенацията ни. Има ли място за социални и политически реформи във вашето мислене? 

КАСТАНЕДА: Аз идвам от Латинска Америка, където интелектуалците вечно говорят за политически и социални революции и където се хвърлят доста бомби. Но самата революция не се е променила особено. Не е нужна огромна смелост да взривиш една сграда, но за да се откажеш от цигарите или за да спреш да се тревожиш, или за да спреш вътрешния диалог, ти трябва да изградиш себе си наново. Именно от тук започва истинската реформа. Неотдавна с дон Хуан бяхме в Тусон, където се провеждаше Седмица на Земята. Някакъв мъж изнасяше лекция по екология и вредите от войната във Виетнам. През цялото време той пушеше. 

Дон Хуан каза: "Не мога да си представя как може да се тревожи толкова за телата на други хора, когато не обича собственото си тяло." Първата ни грижа трябва да бъдем самите ние. Аз мога да обичам ближните си само ако съм в цветуща форма и здраве и не съм потиснат. За да бъда в такава форма, аз трябва да поддържам тялото си в добро състояние. Всякаква революция трябва да започва тук, в това тяло. Аз мога да изменя моята култура, но само започвайки вътре в едно тяло, което е в безупречна хармония с този необикновен свят. За мен истинското осъществяване е изкуството да бъдеш воин, което, както казва дон Хуан, е единственият начин да уравновесиш ужаса от това да бъдеш човек, с чудото да бъдеш човек. 
..........................................................................................................................
П.П. Клипът дава представа за Тенсегрити - физическият път, пише го в книгите му. Мога да добавя линкове с жестоки разобличения на това учение, пълно е, мистификации твърде много в услуга на доказването на друга мистификация, за да прикрият трета. Лесно е да се досетиш - наркотиците са огромен бизнес за задължително анонимните хищни умове.Те са по издигането и свалянето на култове, сещате се, парите им не искат да мируват... Не стоят така нещата с този, предал или създал (за мен е все едно)  поредицата за нагуала Дон Хуан Матус и неговите съвременни последователи. Но би било жалко да не се прочетат книгите.

Така и не ги прочетох тези книги...страхувах се, че ще полудея съвсем.:)

надявам се интервюто да ти е полезно, чувала съм и други да казват или не-доизказват същото като теб :)

Мисля си, че повечето хора просто предпочитат да си останат невежи...така е по-лесно да се оправдава уютното безумие на собствената безполезност.:)

Уют често и за много от нас означава пристрастяване към определени условия :)

"Това, което наричаме реалност, е само един от начините да виждаме света, начин, който се поддържа от обществения консенсус." - Същото каза и Умберто Еко в разговора ми с него! :)

Вчера посегнах към една от книгите за Дон Хуан:) - чела съм я толкова отдавна, че мъгляво я помня, което е срамно. И ето, в това велико интервю Кастанеда споменава за превземането на Мексико. И още толкова неща... Мексико е било непревзимаемо. Буквално. Така е било укрепено. Кортес влиза там благодарение на предсказанието, че ще дойде бял бог... Колко крехки са, дори великите магьосници... Като ледниците на Гренландия, които се стапят и никой не знае защо... Когато прочета внимателно цялото това божествено интервю, може би ще довърша стихотворението, което ще започва така, или поне сега започва...:)

Колко крехки са, дори магьосниците
като ледникът на Гренландия,
който се стапя за първи път,
откакто знаем за него,
но никой не знае защо...

:) Благодаря ти, Стани! Хубава вечер и до скоро... пак ще дойда.:)

Стихотворението ти е прекрасно!

И с Умберто Еко си говорила!... Може би съм била твърде невнимателна към всичките ти публикации... и защо е това цялото съвпадение?! За добро е, ясно, стихотворението ти започва много силно, много ми харесва, а моите думи в началото не са стих - просто акценти от интервюто. Тъй като и аз трябва да препрочета Кастанеда, не си спомням сега в коя от книгите Дон Хуан разказва за древните магьосници от времето на Кортес и обяснява, че след тежкото поражение тогава те обърнали всичките си умения към духа, спрели да се занимават с мощни магии, които довели до тяхното почти пълно изчезване, понеже разбрали, че така изкушават духа и губят силата си, със свои думи кратко го разказах. И така станали днешните брухос - с личната си сила служещи, не толкова ползващи духа. Това е красиво като приказка, а истина... Радвам се, че дойде и пак ела :) Лека вечер!

Това лято ще прочета по-внимателно Кастанеда - този откъс от Кортес може да е и оттам... Не помня вече. Испанците, стапят дръвчета от злато, за да ги върнат не като магьосници, а като диви "бели богове" към първичния метал злато - отнемайки благородството му - изкуството... Те изтръгват сърцето на Мексико. Ритуално и показно. Варварски. Така, както магьосниците на Мексико спускат мостовете пред Кортес и го пускат в крепостта на една от най-големите цивилизации на човечеството, за да я изличи... Но, ето, от теб разбирам, че великите магове бдят да не бъде изкусен духа... Това е толкова хубаво... Ако, въобще, това бъде стихотворение - разбира се, ти принадлежи, защото започнах да го пиша тук. А аз си имам закон - на бял лист, с ръка - никога електронно. Но, Дон Хуан мисли другояче...:) Чудесно е, благодаря ти! Ето го интервюто с Умберто Еко :

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17504&Level=2

В една негова книга, мисля - "Името на розата", открих кратък пасаж от 10-тина реда, който дословно присъстваше при Паулу Коелю... Не като цитат, а като авторски текст.:) Интуицията ме кара да мисля, че първоизточникът е Кастанеда. Не се съмнявам в това. С цялото ми уважение към проф. Еко. Той, разбира се, е енциклопедичен. Ето неговото твърдение -

"Това, което общността признава за вярно е реалното. Съществува фактическата истина “вали”. Ако нямам зад мен една общност, която е решила, кои са условията, че вали, която е решила, че има скреж, че има капки вода... Консенсусът на общността контролира интерпретативната верига на научната истина и на историческата истина. Тя е техен непогрешим гарант. (Фактът, че Юлий Цезар е бил убит и че Наполеон е умрял на остров “Света Елена”)” .

Професорът от Милано засегна темата за народопсихологията, всеобщата относителност, “неоткриваемите истини” и “недоказуемите истини”... За това, че обществото няма опит в производството на навика, че философията е дейност на постоянно убеждаване, реторика, че тук винаги общността се явява като гарант..."

Лека вечер и до скоро, Стани!:)

Не го изчетох цялото, малко по-късно ще се върна с тази цел - интересно е! Чела съм няколко пъти книгите на Кастанеда, но не разбирам защо той има противоречие с Тимъти Лиъри относно психеделиците. Всъщност, най-вероятно е поради времето - 1972г. Мисля, че след това Лиъри също казва, че ЛСД и т.н. са му служили само за "микроскопи", с които да изследва реалностите, но съвсем не са основните и определящи "фактори". Защото, реално, и Кастанеда първоначално навлиза в нещата, посредством тия растения, нищо, че е под шаманско ръководство.

В това интервю виждам за себе си една синхронност - за виждането. Понеже съм на тази вълна с йога в момента. :) Имам бегъл спомен, че дон Хуан имаше изказвания и за йога, но не се сещам какво беше. Интересното е, че много магьосници са минали към йога също с първоначален подтик от психеделици - известен пример е Ричард Олпърт, известен като Рам Дас - той видял, че йога прави същото, което правят и психеделиците.

абсолютно същата е и в йога, но в будно състояние и със затворени очи - при изпълнение на някои техники, една от които е "танцът на Шива" - можеш да си видиш цялото тяло светещо, видях го реално, затова така се учудвам и не мога да спра да се чудя все още... :) По-напредналите, най-вероятно, могат да "виждат" практически всичко...

:) Здравей, Соня! Никога не съм практикувала йога, което е страшно смешно, чак неудобно, но съм се виждала реално "да светя".:) Ръцете ми и главата ми излъчваха силна бяла светлина. Малко се поуплаших, но на сутринта, близки побързаха да ми обяснят, че най-вероятно е било свързано с кашлицата, причинена от фарингит, която тогава упорстваше. :))) Което, разбира се, няма нищо общо. Не знаех, че се нарича "танц на Шива".:) Благодаря ти! В какъв смисъл "по-напредналите виждат практически всичко"? Проблеми с тялото или и с духа? Нещо като скенер?

магическите движения, чрез които хората от това направление развиват духа си. Самите те твърдят, че има редица учения, подобни и водещи в същата посока на изчистване на връзката с духа като Йога напр.. Обичам йога. Надя, Соня, радвам се, че подхванахме разговор, до утре, когато искам да ви отговоря подробно и по-бодро :)

В този случай си се видяла спонтанно през третото си око, най-вероятно. Дон Хуан, може би, би казал просто "че си се видяла". :) А за напредналите и "виждането" - да, сигурно "виждат" и проблеми с духа и тялото, но и всичко, към което се насочат - независимо от пространствено-времевите закони и конкретните околни физически условия. За фарингита ти - сигурно знаеш, че доста от шаманите, а и учените, които са си съвсем истински шамани (напр. Никола Тесла), имат често някакви проблемни заболявания, които по някакъв начин им помагат да "провидят" през Реалностите - макар иначе да са ги тормозили страшно много. Може и при теб това да е било катализатор. Аз уж да пиша кратко, и пак стана дълго, но не мога да се сдържа да пусна един цитат от Р.А.Уилсън, не е свързан пряко с темата, но има общо с шаманите:

в следващия коментар, че тук няма място:

„В крайна сметка всички фенове на конспирациите са преследвани. Това е социологически закон, за който бих заложил и живота си, защото съм го виждал да се потвърждава във всяка търсеща конспирации група, която някога съм познавал. Може би преследването се създава от самите търсачи на конспирации (в смисъл, че всеки невротик създава собствените си проблеми), или може би лудата сатира в Illuminatus в крайна сметка е вярна и всяка конспирация, която някога е била измисляна, наистина съществува. Остава фактът, че онези, които вярват, че светът се управлява от йезуитите, са преследвани точно толкова, колкото и тези, които вярват, че се управлява от Ционските мъдреци, а онези, които вярват, че се управлява от Рокфелеровците, са преследвани в абсолютно същата степен. Хората, които са убедени, че Военновъздушните сили умишлено крият фактите за НЛО, са преследвани от специална група зловещи същества, познати като „Мъже в черно”, които твърдят, че са офицери от Военновъздушните сили, но това обаче (естествено) се отрича от Военновъздушните сили. Почти изглежда, че съществува някакъмв невротично-псионичен закон: онова, от което се страхувате най-силно, в крайна сметка ще ви догони.

Шаманът, разбира се, преминава през този процес на повече равнища от обикновения параноик, защото е решен да се изправи срещу всеки ужас и да го победи. Мнозина обаче са шамани, без да го знаят, и призовават личните си демони в пълно невежество, смятайки че всичко идва отвън, а не от тях.”

Робърт Антон Уилсън

намирам интервюто наистина за много изчерпателно по отношение на същността на книгите на К.К. и даващо при това голяма яснота по това какво точно е неговото влияние над духовните нагласи на редица мащабни умове. Би било чудно да не е така. По отношение на Еко се сещам, че при него е огромно и въздействието на Борхес, в когото вижда и своя герой от Името на розата, а аз имам повърхностни впечатления и слаба памет, за да коментирам по-надълбоко всичко това в момента. Така пък препрочитането ми носи още много от същата радост :) затова мисля и аз да се позаровя в стари четива, ако имам малко време... Но няма съмнение, че най-добрата проза, поезия и който и да е подобен продукт носи белег на прозрение и така има много общо с Кастанеда.

Благодаря ти, мила Соня!:) Не мечтаех за такъв отговор. Далеч съм, от шаманите.:) Може би все пак, нещичко ме свързва с магьосниците на глетчерите - невежеството, опитите да се докосна до поезията... Против всякакви конспиративни теории съм и презирам затворените общества - знам, че е крайно. Знам, че всичко крайно е залитане и отдалечава от истината. Човек, който има нуждата да се изолира от другите и да се дели по външен признак - знанието е такъв!, предава сърцето си. Хубаво е да мислим със сърцето.:) Благодаря ти!

:) Много се радвам, Стани! Ще чакаме. Аз ще мълча този път, че обсебих дискусията. Не познавам йога и така бих искала да знам нещо повече. Но имам страхове. Че ще ме откъсне от основното ми занимание. Че ще бъда една от онези, които никога няма да достигнат съвършенството чрез това, защото опитвам чрез основното ми занимание. И какво излаза - оправдавам невежеството си.:) Благодаря ти за вдъхновението и радостен ден!:)

Дали е автентично - звучи леко нагласено!

Признавам си, че не го дочетох до края - важните истини обикновено са по-кратки

в това интервю има всичко по темата - за ролята на психеделиците (не е основна, изплзвали са ги за да му помогнат да разбие т.нар.си стари глоси, и то под пълен контрол от тяхна страна, нещо, което те казват че отслабва тялото, тук пише. Дори си мисля, че това е основното, което е довело до изчезването на старите магьосници преди завладяването на Мексико, което аз нарекох изкушаване на духа. За йога - твърде много общо има. там има степени, нива на осъзнаване, почти математически уточнени, докато тук те са поставени по-различно. Обичам йога и без да съм стигнала далеч като теб вероятно, ми дава сила, това, което К. нарича лична сила, това е безспорно. а по отношение на цитата, който даваш и последното изречение, искам да ти разкажа какво съм запомнила от разказа на дон Хуан за тези хора, които както казва той имат по рождение способности да виждат спонтанно. Това е дарба, но не особено голям плюс и както казва Надя, не е нужно да сме големи оптимисти - хората се нуждаят от огромна доза скептицизъм, т.е. стабилен ум, за да успеят по този дълъг и най-труден път, според мен последното изречение там просто не е вярно.

в 14 ти писах, сега отивам да потърся клип, а ти не мисли така за йога, лесно е, тялото всеки път ти казва едно огромно "благодаря", пристрастява, което може би има предвид Соня, че действа като наркотик. Но е твърде много доброто в цялата тази схема.

:) Горан, виж това! Автентично е и още как!?:)))

"КИЙН: Как ви научи дон Хуан да бъдете решителен?

КАСТАНЕДА: Говореше на тялото ми със своите действия. Старият ми навик беше вечно да оставям всичко висящо и никога нищо да не решавам. За мен решението беше нещо грозно. Изглеждаше ми грозно един чувствителен човек да трябва да решава. Един ден дон Хуан ме попита: "Смяташ ли, че ти и аз сме равни?" Тогава аз бях студент в Университета, интелектуалец, а той - един стар индианец, обаче снизходително отговорих: "Разбира се, че сме равни." А той каза: "Не мисля, че сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си мухльо. Аз съм готов да направя равносметка на живота си във всеки момент. Твоят кекав свят на нерешителност и печал изобщо не е равен на моя." Е, тогава много се засегнах и щях да си отида, обаче бяхме насред някаква пустош. "

Автентично е, но ти давам нещо кратко пак от същия източник, прочети и си гледай живота :):

Нещата, които хората правят, в никакъв случай не могат да имат по-голямо значение от света. Затова воинът се отнася към света като към една безкрайна загадка, а към нещата, които хората правят — като към безкрайна глупост.

Хубав ден, Горан, радвам се,че беше тук :)

Както дон Хуан е преценил, че Кастанеда става за ученик, т.е. че е потенциален шаман, така има доста хора, които "могат да сбъдват" нещата, да "виждат" и т.н. И често успяват да направят това и онова и, като нямат знания и подготовка, въобще не осъзнават какво е станало и си мислят, че е нещо външно и независещо от тях. Не знам спомняш ли си за постинга ми "Деветимата неизвестни: Ние създадохме езика и подчинихме хората." - Това е много свързано с "глосите" - напълно съм съгласна с тази постановка. :)

А ето какво казва Уилсън за Кроули . за хората, които искат да "стават" реални шамани:

май пак няма да стигне място, извини ме за разводняването, ще го пусна в следващ коментар.

"Кроули винаги е твърдял, че никой не бива да пробва по-напредналите му техники, без да е (а) в отлично здраве, (б) да е компетентен поне в едно спортно умение
(в) да е в състояние да провежда прецизно експерименти поне в една наука, (г) да има общи познания за няколко науки, (д) успешно да положи изпит по формална логика, (е) да може да издържи изпит по история на философията, включително Идеализъм, Материализъм, Рационализъм, Спиритуализъм, Сравнителна теология и т.н. Без тези общи познания и самоувереността и самостоятелното мислене, породени от такова образование, магическото изследване просто ще взриви съзнанието ви. Както е казал Брад Стайгър, лудниците са пълни с хора, които наивно са се заели да изучават окултното, преди да са имали някаква реална компетентност в справянето с обикновеното."

Грешно са наречени наркотици свещените растения, които ползват шаманите. По принцип тези неща, наречени психеделици или халюциногени, никога не пристрастяват. Това не са опиати и подобни. Но в нашата култура битува това обобщаване плюс отделянето от Бог - и оттам идва всичко. По принцип повечето хора, които ползват тези растения, всъщност влизат в пряк контакт с Бога в тях - например наречен Мескалито в кактуса. :) Та, имах предвид, че техниките на йога те довеждат постепенно до същите неща, същия тип виждане и т.н. като психеделиците, но по по-бавен, постепенен и ненасилствен начин. Психеделикът те "сблъсква" директно с Бога и не всички могат да го асимилират това и да го осъзнаят веднага - и често се плашат, и се отказват. Кастанеда е имал за водач дон Хуан, когато използва за първи път Мескалито и т.н. Не всеки има такъв водач и оттам - проблемите. Йога "изкарва Бога" от самия тебе - ако мога така да се изразя. :) Разбира се, и в йога си трябват водачи... :)

защото склонният към екзалтация е ненадежден, това мога и сама да го потвърдя :)
А относно другото - така е, има една много хубава книга- изследване за това, че всички синтетични неща се превръщат в убиваща дрога и това е така с твърдия алкохол, бялата захар, бялата сол, бялото брашно, та какво остава за растенията - стимуланти. Излиза, че ние сме дрогирани още преди да се родим... тъй че е много умно да знаем повече за всичко това, най-малкото е нещо под ръка за всеки случай. Що се отнася до всички стимуланти, с които лавинообразно изкушават децата, това е без съмнение мръсен бизнес с толкова много пари, че изобретяването на нови разрушителни стимуланти и то често маскирани като естествени е станало ежедневие почти, трябва внимателно да се говори за това. А и тук е казано - това отслабва тялото, то има потенциала да трупа лична сила самичко, стига да е в път:).

Дописах над клипа нещо което ти цитира малко по-нагоре.

знаех го само теоретично и повърхностно - защото всъщност съм чела само първите книги на Кастанеда, основните, май бяха шест или девет. Видях, че през 1998г. е излязла "Магическите движения". Да, човек, занимаващ се с йога моментално ще схване за какво иде реч и какво предизвиква Тенсегрити. То даже за мен не е физически път, то е задължително за по-нататъшното развитие и навлизане във Вселенските Енергии, но това се вижда, когато човек навлезе в нещата. Тогава съвсем осезаемо се усеща, че няма такова нещо като отделно тяло, и отделен дух, всичко е някак единно. Някой ще попита - ами ако човекът не може да движи тялото си, ако има сериозни здравословни проблеми, инвалидност и т.н.? Тогава действително това "задължителното" ще трябва да се прескочи и да се започне по друг път, видимо нетелесен, но също така ефективен, който обаче също ще доведе до осъзнаване на единността в последствие. И може би - до излекуване на тялото като страничен ефект. :)

защото тези движения боравят с енергията съвсем недвусмислено, нещо повече, танците от векове и до днес са се формирали на тази основа, това се отнася и за нашите български. Правила съм малко време част от тези т.нар. паси доста отдавна, сега съм по-близо до йога, понеже това е едно непосредствено радване и обгрижване на трескавите ни стресирани тела :)
Може би... Соня, не бих давала рецепти, твърде индивидуално е.

я прочетат, т.е. ще изпитат вътрешната (собствената) потребност от подобна тема.
Всъщност нещата опират до отделните три нива на "стъпални техники" на формиране на съзнание, чрез мисълта и състоянието, в което е всеки индивид (субект) в съответното ниво от съответният времеви диапазон. Тоест, говорим за : 1-во стъпални, 2-ро стъпални и 3-то стъпални техники -цялостен, непрекъсваем процес с променлива интензивност и продължителност на натрупване, преобразуване, формиране и структуриране на съзнание, генерирано от мисъл и осъществявано (реализирано) посредством материализиран биологичен носител.
Просто е, въпреки че звучи сложничко. Процесът си върви и нищо не е в състояние да го спре, при това даден индивид - единственото, което може да направи е да го ускори с цел достигане състояние на следващата стъпална техника или да го забави, както и да го върне в предишни състояния, които са собствено отрицателни за него (негативни плаки - глосите за които се говори).
Явно, дон Хуан е в ниво - 3-то стъпална техника, а за Кастанеда - може би ниво 2-ро стъпална техника, а в кои състояния са в тези нива - никой не може да каже.
Лично за себе си усещам фалш-възприятие, относно "...вътрешното бърборене" ?
Та, това си е приоритет на мисълта. Вътрешния диалог е "ситото" допускащо или не, чрез съзнанието натрупване на потенциал, т.е. нещото научено или кондензирано, като мъдрост ? Покоят е привидно състояние, т.е. няма абсолютен покой и не е вярно това, че изключвайки всички "контактни психошалтери" ще настъпи покой (вътрешната и вечна уравновесеност) Такова нещо -просто няма как да се случи и дълбоко се съмнявам дали такъв е бил урокът на дон Хуан към ученика си Кастанеда ?! За състоянията във отделните стъпални техники (нива) и продължителност, ако проявяваш интерес мажем да доразвием темата. Поздрави !
п.п. Стъпалните техники са индивидуален избор (подход, лична, собствена философия на живота) и нямат нищо общо с практики от рода на "йога", медитиране, шамански ритуали и пр..

има прекалено много синхронности за мен в този твой постинг, затова ще споделя. Видях, че терминът "тенсегрити" е измислен от Р.Бъкминстър Фулър. Преди два дни пуснах във Фейса цитат от Уилсън, в който се споменава този велик човек:

‎"Р. Бъкминстър Фулър - най-именитият жив учен и философ - беше следващият, който заяви, че понякога мисли, че получава послания от междузвездни телепати. Независимо от световния му статус, сякаш никой не беше чул това негово послание.
Съвсем наскоро физикът д-р Джак Сарфати описа собствените си проблясъци на извънземно екстрасензорно възприятие в една статия за сп. "Сити" в Сан Франциско. Никой не обърна внимание.
Всеки бакалин или щатски полицай, който има такова преживяване, незабавно ще попадне в таблоидите и дори по телевизията, но сякаш никой не иска да чуе това от образовани научни наблюдатели. Дали защото се страхуваме, че не можем да махнем с ръка и да ги пренебрегнем като луди толкова лесно, колкото го правим с бакалина или щатските патрули?"

радвам се, че виждаш смисъла в тази публикация, а тя колкото и изчерпателна, далеч не съдържа всичко от книгите на К. Спирането на вътрешния диалог е много подобно на източните техники за спиране на мислите, за да допусне обективната реалност. Чак след това идва ред на заменянето на старите глоси със съвършено нови - т.е. тук не става дума за надграждане изобщо, а за сложна последователност от техники за преобразуване на познатата същност, наречени изкуства: на сънуването, на прикриването, на контролираното безумие и още... Благодаря ти за задълбочения коментар за първи път в блога ми! :)

никога не съм се вдъхновявала от извънземности, това понятие извънземен живот е плод на някой от любимите ни фантасти и слава богу, ние не сме капсулирани, такъв ни е само колективният договор, та в тази посока - наистина непознаваем е светът. Иначе си съвсем права, но на мен пак ми хрумва, че всичко пак е опряло до парите и когато решат тарикатите, тогава проговарят умните - познато.

Всеки човек е важен - всеки!
Хората не правят глупости, а грешки - човек винаги мисли, че прави правилното.

А войн все още не означава строител, пазител и стопанин!

Концепцията "Войн на нещо си" е военен търговски трик, а не полезна реалност

Наистина интервюто ми звучи нагласено, но сигурно греша - не съм фен на Кастанеда

че знам всичко за серизността - с нея реалността боли точно както когато имаш чувство за хумор, само дето нямаш сили да се смееш, Горане... Ако ти харесва, това си е твоят път, разбира се, бъди благословен! :)

Не знах, че Карлос Kастанеда е шут - това е любопитно ;)

Затова коментарите ми до тук бяха сериозни.

Твоят предишен коментар към мен също не беше смешка или закачка, този също не е. Затова не разбирам последите ти думи.

Иначе аз обичам да се смея :) - Света е оцелял защото се е смял ;)

Не разбрах и защо намеси моя път - нали говорихме за Кастанеда и за измисленото интервю и Война?!

което ти се привижда като измислено, Горан.
Изяснявам с още един цитат, макар, че няма никакъв смисъл от тях ако не се прочете цялото: "Духът на воина не е настроен за хленч и самосъжаления, нито е с нагласа за победи или загуби. Духът на воина е настроен единствено да се бори и за него всяка битка е последното му сражение на земята. Затова изходът няма особено значение за него. За последната си битка на земята воинът оставя духа си свободен и ясен. И когато подхваща сражението си със съзнанието, че волята му е безупречна, воинът се смее ли, смее."
Като казва "воин", нито за миг да не ти минават през главата военни действия примерно - това не им е работа на тези хора - воин на полето на духа. Няма да коментирам строител, пазител и стопанин, това са както е пояснено в интервюто "глоси" - части от пъзела на тази наша реалност.
Тези хора не знаят какво е обида, въпреки че са знаели като нас, затова когато казват безкрайна човешка глупост, не влагат обида, а факта, че за нас необята на вселената е недоловим, нямаме сетива, но пък можем да се придвижваме в него.

Правиш кумири, а хората имат нужда да видят и повярват в себе си, не във войни и магове.

Примерно Война на светлината на Коелю съвсем явно е търговски трик, а не истински строител, пазител и творец.

Истински полезните и верни неща са видими и максимално прости. Няма как едно толкова дълго и философско интервю да е истинско! Дори Кастанеда да го е дал - то е било специално подготвено, което го прави неистинско!

всички отговори на възникващи въпроси в тази връзка ще намериш в книгите на Кастанеда, До скоро :)

всички отговори на възникващи въпроси в тази връзка ще намериш в ЖИВОТА не в книги и интервюта ;)

Едва ли - нямам представа какво имаш предвид с този спор без дори да си прочел. Не виждам смисъл да го продължавам, надявам се ще проявиш разбиране, приятелю :)

Явно наистина възприемаш Кастанеда много сериозно - любопитно ми е, но не К.К. а твоята реакция по темата, това е.