Ако хората не се страхуват да умрат,
безсмислено е да ги плашиш със смърт.

Ако хората живеят в постоянен страх от смъртта,
и ако да нарушиш закона означава,
че ще те убият,
кой ще се осмели да наруши закона?

Винаги има официален екзекутор.
Ако се опиташ да застанеш на мястото му,
все едно да се опиташ да бъдеш
майстор-дърводелец и да дялаш дърво.

Ако се опиташ да дялаш дърво
като майстор-дърводелец,
само ще си удариш ръката.

Този текст под номер 74 на Лао Дзъ го набрах тук, защото преводът много ми харесва, допада ми образният език на преводача, който е неизвестен според издателя на книжката ми. И другият е от там:

15.
Древните майстори са били крехки,
тайнствени, дълбоки, откликващи.
Дълбината на знанието им е бездънна.
Защото е бездънна,
можем само да опишем как изглеждат.
Наблюдателни като хора,
прекосяващи зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като гладки дървени плочки.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,
докато калта се уталожи?
Кой може да остане неподвижен, 
докато настъпи времето да се действа?
Тези, които съблюдават Тао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна.

 Oт много време обичам 15-ти стих и често съм се улавяла как машинално си повтарям части, които са ми станали любими, като това "прости като гладки дървени плочки" и "непроницаеми като кални локви". Ако прочетете други варианти на превода, ще видите колко различно може да звучи всеки път. Този преводач Неизвестен се е справил безупречно и лично на мен ми е повлиял много, предполагам и в стилистиката, която използвам в това, което все пак трябва да нарека моя поезия.
Сетих се за всичко това, когато ми се видя вярно, че човек е глупав по душа, подъл по ум и безпомощен по природа. Ако така приемахме себе си всеки път във всяка житейска ситуация и не изпускахме това, мисля, че щяха да бъдат дори щастливи загубите и паденията, на които сме обречени и бихме могли да открием обратната страна, където душата е мъдра, умът - внимателен, а природата ни - извор на сила, там, където не победа или загуба ще ни водят, а усещането за добро. Добре де, щастие направо го кажи, защото името на цветето е цвете, не красота, нали, и името на хляба е хляб, не наслада или амбиция например...
Най-хубавото по темата пак е от Кастанеда, разбира се за мен. Там се казва, че "...трябва да бъдеш безжалостен, хитър, търпелив и благ. Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта - простодушие.
 В "Изкуството на прикриването" , където почитателите на красивите преживявания и волните души биха намерили само коварство и подлост, пък аз намирам само умения за оцеляване на немощната си човешка същност, която може да бъде смазана като мушица всеки миг не само от чудовищните сили, които ни заобикалят, а дори от същите като мен човешки същества. Ами нали първата повеля за всеки от нас е "Живей".
 Затова, идеята ми е, ако наричаме този свят красив, да не забравяме, че това си има ужасяващо съответствие някъде в неговата структура. И същото наобратно естествено :)

Снимка - Н. Вълчева

Благодаря ти за това споделяне на "обратна визия"! Ще го запомня... Поздрави!:)

Нали виждаме различни неща, затова и аз ти благодаря за това, което виждам при теб и това дето намираш тук :)))

благодаря ти!

на теб :)

като всичко истинско в живота.

Всъщност той, животът, може да бъде неусложнен, но ние винаги се стремим да го объркаме.

поздрави
Валя :)))))

Валя :) Поздрави :)

Най-много ми харесва една мисъл - "Смелият умира само веднъж, страхливецът всеки ден..."

http://www.youtube.com/watch?v=5QOdVHFtwcI&feature=related

Знам я тази мисъл, чия беше, няма значение... но темата тук като че ли не се определя от смъртта дотолкова, колкото от живота и аз се сещам още за стихове от Емили Дикинсън, но не мога да избера нещо в момента.. Хубава песен - благодаря ти.