Постинг
18.09.2011 13:29 -
Случка
Автор: sestra
Категория: Други
Прочетен: 5747 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2011 15:37
Прочетен: 5747 Коментари: 18 Гласове:
30
Последна промяна: 02.10.2011 15:37
Някого от вас да са водили на екскурзия в действащ затвор? Допускам все пак, че е възможно, защото на мен ми се случи, в ранната около четиринайсетгодишна възраст.
Бях си дошла от училище, беше топъл ден пролетта и само си мислех как хубаво да си изкарам оставащите свободни часове от деня в любимото ми състояние - блажена самота. Предстояха ми изпити в гимназията и знаех, че този ден е от малкото бегрижни в обозримо бъдеще. Щях да се заема с нещо незначително, каквото и да е, независимо дали подреждане на джунджурийки, безсмислено рисуване или излежаване.
Важното беше, че ми предстояха само мои, скъпоценни няколко часа, когато баща ми се показа на вратата на стаята ми и забързано рече:
- Хайде да дойдеш на гастрол с театъра в Белене!
Първо не се беше случвало баща ни да ни кани по тези гастроли - почти ежедневни за работата му и второ - точно Белене ли намери да ми предложи и точно днес ли?...Това си беше най-тъпото възможно предложение, което можех да получа и бързо го отрязах с отблъскваща смес между ирония и каменно мълчание. Но след десет минути той пак дойде и хич не изглеждаше разколебан. "Идваш", казва и "недей да спориш". Разрази се тя, драмата, не е лесно да ме накараш да направя нещо, което не искам и ето, че след половин час вървя с подути от рев очи по загубения си блажен следобед с баща ми към колата.
Хубаво, че беше решил поне да не сме с автобуса на театъра и неговите колежки - все полубогини и богини. Нещо ме притесняваха тогава, сега знам, че актьорът е едно слабо същество, но тогава отразявах повече външното. Взехме и най-близкия му приятел и колега с нас и не след дълго стигнахме град Белене. Не бях ходила, видя ми се пустош - остарели соцдекорации, олющени мазилки, безлюдно. Кой знае защо чакахме около един празен фонтан в центъра, вероятно да пристигне автобуса, след което се отправихме към пристанището, където оставихме колата и се качихме на понтон, който щеше да ни понесе към остров Белене - затвора, където беше предвидено да се играе въпросното представление.
Нещо такова беше понтона, но по-голям, заедно с нас върху него имаше една - две коли и някакви товари. На брега ни чакаха и ни откараха с джип, доколкото си спомням, по път, минаващ край оризови ниви чак до входа на затвора. По-късно, с дни не излизаща от това, което сега ми предстоеше, щях да разбера, че хората, които ни посрещнаха, тези, които работеха на нивите и дори тези, които ни поднесоха обяд след представлението - всички бяха затворници. Всеки от тях принадлежеше към определен кръг на достъп до външния свят, което право беше получил според степента на опасност на извършеното престъпление и степента на излежаното наказание, най- вероятно.
Всичко изглеждаше подредено и дори ведро. Отидохме и до най-вътрешния кръг, не така ведър, в който зад една мрежа се движеха и разминаваха мъже, облечени в раирани дрехи - райета в нюанси на сивото. Срещнах погледа на един от тях , но усещах, че не трябва да гледам като в цирк, колкото и да ми беше интересно... Някъде близо до този най-вътрешен кръг беше и залата за събрания, където влязохме за представлението. Баща ми ме сложи на един стол на първия ред близо до входа за импровизираната гримьорна, беше ми интересно как ще протече тук действието, което бях гледала неведнъж. Усещах, че залата зад мен се пълни с приглушен шум и развълнувани разговори, очаквахме началото всички и малко си отдъхнах, когато започна, нали вече бях на 14. Бяха възгласи, подвиквания, подсвирвания към късите поли на актрисите още от началото. Явно предстоеше вълнуващ спектакъл и вече се потапях в както си мислех, свое облаче, от което да наблюдавам интересните неща, които ставаха, когато откъм гримьорната се показа една от актрисите с настойчиво ръкомахане. Викаше ме. Изтичах при тях отзад и разбрах, че всички са се притеснили адски за мен, като видели какво става зад гърба ми. Откровено се очудих и май все още не искам да знам какво точно бяха видели. Все още мислех, че до края на спектакъла щях да събера много и много незабравими впечатления, а сега бях затворена между четири сиви стени и само отвреме-навреме чувах взривяващи се хорови смехове, възгласи и мощно свирене от много усти и пръсти откъм залата. После дохвърчаваше някоя от актрисите в разтреперан творчески потрес и едва можеше да каже някоя дума на друга, която я сменяше. Мисля от тогава заобичах актьорите истински, като се има предвид, че всяко дете на такъв обиква театъра от възрастта на прохождането си, когато тази сграда за него придобива статут на истински храм. И от тогава ми е останало това усещане като за облаче на безопасност, което дава театъра, не мога да го обясня.
Останалото бяха пържените яйца в малката столова за затворници със специален статут - вкусни като никога преди и след това и връщането по обратния път, което напълно съм забравила. Сигурно е имало и още неща за запомняне, но съм била вече достатъчно изморена от впечатления.
Много време след това, когато имах свои деца успях да намеря някакво обяснение за странното решение на баща ми от този ден. Вече знаех, че около 19 годишен е хвърлен в наказателен лагер, от който твърде малко хора можели да излязат. Заради това, че със свой връстник, уплашени от мощните деветосептемврийски вихри, взели по една торба багаж, отрязали едно парче от карта с пътищата при Елхово и се запътили към гръцката граница.Там някъде ги видели, както и парчето карта, което държали, докато питали къде е границата... и ги насочили по "по-надеждни" пътища обратно - през разпити, подземия, пълни с плъхове, бързи съдилища и лагери за "непослушни" - две специални години от живота на баща ми. Може би е искал просто да ме приобщи безмълвно към своята тайна тогава, питала съм го и пак ще го попитам. Но предполагам, че пак няма да получа ясен отговор - било е интуитивно решение, което ни свърза с нишката на разбирането. Точно, както тогава, около оня изсъхнал фонтан в центъра на Белене, когато баща ми беше потънал в особено вълнение, а чичо Л., неговият колега го попита с несдържана прямота:
- И какво сега, к`во толкова се вълнуваш? Да не си се влюбил, бе човек?!..
Дълго подозирах баща ми след това подхвърляне, но е нямало защо, не на любовта треската е тресла тогава баща ми, или поне не точно в този момент.
Пожелавам му да е жив и здрав, колкото е възможно, неговият живот е ценност сама по себе си, но не само за него, и за мен.
Бях си дошла от училище, беше топъл ден пролетта и само си мислех как хубаво да си изкарам оставащите свободни часове от деня в любимото ми състояние - блажена самота. Предстояха ми изпити в гимназията и знаех, че този ден е от малкото бегрижни в обозримо бъдеще. Щях да се заема с нещо незначително, каквото и да е, независимо дали подреждане на джунджурийки, безсмислено рисуване или излежаване.
Важното беше, че ми предстояха само мои, скъпоценни няколко часа, когато баща ми се показа на вратата на стаята ми и забързано рече:
- Хайде да дойдеш на гастрол с театъра в Белене!
Първо не се беше случвало баща ни да ни кани по тези гастроли - почти ежедневни за работата му и второ - точно Белене ли намери да ми предложи и точно днес ли?...Това си беше най-тъпото възможно предложение, което можех да получа и бързо го отрязах с отблъскваща смес между ирония и каменно мълчание. Но след десет минути той пак дойде и хич не изглеждаше разколебан. "Идваш", казва и "недей да спориш". Разрази се тя, драмата, не е лесно да ме накараш да направя нещо, което не искам и ето, че след половин час вървя с подути от рев очи по загубения си блажен следобед с баща ми към колата.
Хубаво, че беше решил поне да не сме с автобуса на театъра и неговите колежки - все полубогини и богини. Нещо ме притесняваха тогава, сега знам, че актьорът е едно слабо същество, но тогава отразявах повече външното. Взехме и най-близкия му приятел и колега с нас и не след дълго стигнахме град Белене. Не бях ходила, видя ми се пустош - остарели соцдекорации, олющени мазилки, безлюдно. Кой знае защо чакахме около един празен фонтан в центъра, вероятно да пристигне автобуса, след което се отправихме към пристанището, където оставихме колата и се качихме на понтон, който щеше да ни понесе към остров Белене - затвора, където беше предвидено да се играе въпросното представление.
Нещо такова беше понтона, но по-голям, заедно с нас върху него имаше една - две коли и някакви товари. На брега ни чакаха и ни откараха с джип, доколкото си спомням, по път, минаващ край оризови ниви чак до входа на затвора. По-късно, с дни не излизаща от това, което сега ми предстоеше, щях да разбера, че хората, които ни посрещнаха, тези, които работеха на нивите и дори тези, които ни поднесоха обяд след представлението - всички бяха затворници. Всеки от тях принадлежеше към определен кръг на достъп до външния свят, което право беше получил според степента на опасност на извършеното престъпление и степента на излежаното наказание, най- вероятно.
Всичко изглеждаше подредено и дори ведро. Отидохме и до най-вътрешния кръг, не така ведър, в който зад една мрежа се движеха и разминаваха мъже, облечени в раирани дрехи - райета в нюанси на сивото. Срещнах погледа на един от тях , но усещах, че не трябва да гледам като в цирк, колкото и да ми беше интересно... Някъде близо до този най-вътрешен кръг беше и залата за събрания, където влязохме за представлението. Баща ми ме сложи на един стол на първия ред близо до входа за импровизираната гримьорна, беше ми интересно как ще протече тук действието, което бях гледала неведнъж. Усещах, че залата зад мен се пълни с приглушен шум и развълнувани разговори, очаквахме началото всички и малко си отдъхнах, когато започна, нали вече бях на 14. Бяха възгласи, подвиквания, подсвирвания към късите поли на актрисите още от началото. Явно предстоеше вълнуващ спектакъл и вече се потапях в както си мислех, свое облаче, от което да наблюдавам интересните неща, които ставаха, когато откъм гримьорната се показа една от актрисите с настойчиво ръкомахане. Викаше ме. Изтичах при тях отзад и разбрах, че всички са се притеснили адски за мен, като видели какво става зад гърба ми. Откровено се очудих и май все още не искам да знам какво точно бяха видели. Все още мислех, че до края на спектакъла щях да събера много и много незабравими впечатления, а сега бях затворена между четири сиви стени и само отвреме-навреме чувах взривяващи се хорови смехове, възгласи и мощно свирене от много усти и пръсти откъм залата. После дохвърчаваше някоя от актрисите в разтреперан творчески потрес и едва можеше да каже някоя дума на друга, която я сменяше. Мисля от тогава заобичах актьорите истински, като се има предвид, че всяко дете на такъв обиква театъра от възрастта на прохождането си, когато тази сграда за него придобива статут на истински храм. И от тогава ми е останало това усещане като за облаче на безопасност, което дава театъра, не мога да го обясня.
Останалото бяха пържените яйца в малката столова за затворници със специален статут - вкусни като никога преди и след това и връщането по обратния път, което напълно съм забравила. Сигурно е имало и още неща за запомняне, но съм била вече достатъчно изморена от впечатления.
Много време след това, когато имах свои деца успях да намеря някакво обяснение за странното решение на баща ми от този ден. Вече знаех, че около 19 годишен е хвърлен в наказателен лагер, от който твърде малко хора можели да излязат. Заради това, че със свой връстник, уплашени от мощните деветосептемврийски вихри, взели по една торба багаж, отрязали едно парче от карта с пътищата при Елхово и се запътили към гръцката граница.Там някъде ги видели, както и парчето карта, което държали, докато питали къде е границата... и ги насочили по "по-надеждни" пътища обратно - през разпити, подземия, пълни с плъхове, бързи съдилища и лагери за "непослушни" - две специални години от живота на баща ми. Може би е искал просто да ме приобщи безмълвно към своята тайна тогава, питала съм го и пак ще го попитам. Но предполагам, че пак няма да получа ясен отговор - било е интуитивно решение, което ни свърза с нишката на разбирането. Точно, както тогава, около оня изсъхнал фонтан в центъра на Белене, когато баща ми беше потънал в особено вълнение, а чичо Л., неговият колега го попита с несдържана прямота:
- И какво сега, к`во толкова се вълнуваш? Да не си се влюбил, бе човек?!..
Дълго подозирах баща ми след това подхвърляне, но е нямало защо, не на любовта треската е тресла тогава баща ми, или поне не точно в този момент.
Пожелавам му да е жив и здрав, колкото е възможно, неговият живот е ценност сама по себе си, но не само за него, и за мен.
Връзката между баща и дъщеря носи нещо сакрално...
Щастлив съм, че и аз я изпитвам...
цитирайЩастлив съм, че и аз я изпитвам...
не е и лесна, но все пак зависи от характерите. Радвам се за теб.
цитирайВсичко зависи от бащата в този случай. Той е този, който трябва да хване за ръка малкото момиче и да го поведе, като му даде и го научи какво е да обичаш.
Един ден момичето ще срещне някого и ще го обикне, но ако баща й й е дал много обич, тя ще успее да разпознае истинския...
цитирайЕдин ден момичето ще срещне някого и ще го обикне, но ако баща й й е дал много обич, тя ще успее да разпознае истинския...
Пожелавам ви го на теб и детето ти!
цитирайБаща ти явно е много широко скроен чивек - показва, без да разказава...
Оставил е едно камъче в душата ти, на което да стъпиш по-късно. но като самосъзнане, а не след напътствия или поучения. Дали ще го ползваш или ще го прескочиш - избора си е бил твой!
Личи ти, че си стъпила!:)
цитирайОставил е едно камъче в душата ти, на което да стъпиш по-късно. но като самосъзнане, а не след напътствия или поучения. Дали ще го ползваш или ще го прескочиш - избора си е бил твой!
Личи ти, че си стъпила!:)
но по-скоро тясната кройка на времето му е диктувала това. Все пак той се отличава с воля и решителност във всичко, да е жив и здрав.
цитирайАдска история... да не дава Господ!
ПП. Да е жив и здрав баща Ви!
Поздрави!
цитирайПП. Да е жив и здрав баща Ви!
Поздрави!
а какво предстои, Дарси, знае ли някой?... Да пази Господ наистина и благодаря.
цитирай...с такова чувство...
Аз....доста народ съм изпратила в Затвора в Белене, като не слушат се случва случка и мандалото хлопва, но никога не съм ходила там....
Водили са ни в Централния Софийски затвор на учебно упражнение по един предмет, който учихме - Изпълнение на наказанията и беше доста подтискащо....
Да е жив и здрав татко ти Станимира, бъди здрава и ти и споделяйте все така красиви мигове на обич! Поздрави!:-)
цитирайАз....доста народ съм изпратила в Затвора в Белене, като не слушат се случва случка и мандалото хлопва, но никога не съм ходила там....
Водили са ни в Централния Софийски затвор на учебно упражнение по един предмет, който учихме - Изпълнение на наказанията и беше доста подтискащо....
Да е жив и здрав татко ти Станимира, бъди здрава и ти и споделяйте все така красиви мигове на обич! Поздрави!:-)
защото отдавна събирам сили да го опиша този спомен, а и битката с мързела не е лесна..
Значи специална окраска носи за теб той, щом го свързваш с работата си. И все пак това си е един детски спомен, макар и необикновен. Сеага пък ти ме подсещаш как към часовете по пластична анатомия са ни водили в дисекционна зала - пак подтискащо :) Благодаря за хубавите пожелания, и на теб също поздрави и хубав ден! :)
цитирайЗначи специална окраска носи за теб той, щом го свързваш с работата си. И все пак това си е един детски спомен, макар и необикновен. Сеага пък ти ме подсещаш как към часовете по пластична анатомия са ни водили в дисекционна зала - пак подтискащо :) Благодаря за хубавите пожелания, и на теб също поздрави и хубав ден! :)
Много лично и сакрално. Отношенията баща-дъщеря са ми рана. Много ранна, но вече знам, че не се затваря. Донякъде съм благодарна за това, защото както е казал поетът - трябва да си рана, за да си щастлив. Обяснявала съм си го с това, че когато човек е ранен дълбоко и зее, е уязвим, но и по-близък до всичко, по-близък с вятъра, слънцето, дъжда, усеща по-болезнено ударите, но и ласките...
И моят татко да в жив и здрав!
цитирайИ моят татко да в жив и здрав!
по-нагоре един щастлив баща изказа друго виждане, не исках да го натъжавам, но тези отношения наистина са си рана. И точно както казваш, правеща възможно пълноценното щастие, като се случи. И поетично казано: усещането като за одрана жива котка е от другата страна на усещането за непреходна ласка. Нещо такова :)
цитирай
13.
elpidaa -
жив и здрав да е! и ти!
щастливи и ...
21.09.2011 19:35
21.09.2011 19:35
жив и здрав да е! и ти!
щастливи и богати сте!
поздрави, сестра :)
цитирайщастливи и богати сте!
поздрави, сестра :)
elpidaa написа:
жив и здрав да е! и ти!
щастливи и богати сте!
поздрави, сестра :)
щастливи и богати сте!
поздрави, сестра :)
Благодаря ти, Надя, радвам се, че си идвала :)
Пробудиха се спомени и в мен, свързани с родителите ми.
Техното минало е част от нашето.
Здрава и щастлива бъди!
цитирайТехното минало е част от нашето.
Здрава и щастлива бъди!
в детството живеем с илюзията, че миналото им е нещо, до което нямаме досег, а после се оказва, че наистина е наше общо :)
цитирайПреживях подобно посещение във варненския затвор. Не бях с баща ми, а на сцената. Смутих се от свирканията и подвикванията, но после утихнаха. Ръкопляскаха ни много, дори се наложи да изпълним още нещо "на бис".
Споменът за миналото е оживял за баща ти. т
Тежък е бил.
Поздрави!:))
цитирайСпоменът за миналото е оживял за баща ти. т
Тежък е бил.
Поздрави!:))
да, тежък е бил, може би инстинктивно е искал да има подкрепа. Ето те и теб, Мона Лиза, която си била на подобно нещо, радвам се, че сподели това :))
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
