Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 20:08 - Физиката на нещата
Автор: sestra Категория: Други   
Прочетен: 3827 Коментари: 14 Гласове:
34

Последна промяна: 19.06.2011 23:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  е съотношение на силите в тях, а те са четири - силно и слабо привличане, гравитация и електромагнетизъм. Последната притежава тайнствена нестабилност, неуловима  деликатност, тиха власт. Когато я има, усещаш я, когато я няма - няма я, настъпва бавен или бърз срив.
С какво друго да я сравня, ако не с любовта? 
Малката е на три. Тя пита: "Какво е това?", сочейки нещо в десена на роклята ми.


image
- Планетата Сатурн - отговарям.
-Литературната планета?- пита тя. Повтарям.
- Планетата Сладурче, даа - усмихната, вече убедено отгатва тя.
Голяма хитруша, по гръб не пада, но слушам думите и  със заострено внимание. Никога не се знае дали няма да науча нещо, докато я уча да го изговаря правилно.
Нали казваха, че България е под сатурнов знак, може пък да е литературна планетата, щом са толкова много българските ценители и писатели в пространството за свободно пишещи. 
В такъв случай излиза, че... това е едно сладурско общество. Да, такова е. Открити, прями, говорещи блогъри, сладури, дечица.
Заедно с клюките и интригите. И с тихото самонавиване, че си добър, ама никой не те чете и искаш да си вземеш реванш на всяка цена, за какво го има това свободно пространство инак. 
Не знам как е във физиката с основните сили, но тук съм забелязала, че изчезне ли магнетизма, налегне ли те безпомощност, започнеш ли да се чувстваш самотен, и започваш да търсиш слабите взаимодействия, наляга те говорене, започва се коментиране в големи дози, което незабелязано, почти постоянно и като че ли по правило се изражда в лични бръщолевици. Мисля си сега, че ще бъда права и за физиката - подмяната изчерпва в по-голяма степен магнетизма, изцежда го, няма как да се замени. Загубваш любовта, ако ще да изсипваш с кофи думи за нея, загубваш силата си да говориш, нищо, че си натръшкал с публична лекота няколко виртуални врази пред блоговата си портичка.
И друго. Магнитното поле на Земята отслабва. Питам, няма ли една микрочаст причина за това и в човешката глупост? Няма начин да няма и повече. 
Стана дълго, чувствам, че ще загубя контрола на ножицата и в този текст и всичко ще изчезне яко дим.
 

   image
Преди да е станало, завършвам с парад на децата на спящият разум и други емпирични наблюдения от сеньор Гойя:





Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав! Хубав постинг...
20.06.2011 07:54
Интересни наблюдения... Често еднообразните, хвалебствените, пресилените думи, коментари са "в повече"... Парадокс -
На слаб текст - "силни" коментари... :))
цитирай
2. sestra - Често, да, парадоксите са нормално явление.
20.06.2011 08:34
Напоследък, за да прочета нещо хубаво тук, отварям приятел или тема. Утъпканите пътища не стигат далече май :) Благодаря ти, че прочете.
цитирай
3. pisatelkata - Хубав постинг!
20.06.2011 09:52
Хубав постинг!
цитирай
4. tili - И аз прочетох
20.06.2011 12:02
и се съгласих! И моята енергия и хъс за блога нещо пада. Дано да е временно, но все още има по нещичко за четене. То аз и не пиша кой знае колко:)))
Хубава седмица!
цитирай
5. babaelenica - Когато стигне отчаянието, човек се оттегля.
20.06.2011 21:39
От скоро съм тук, но преминах под въздействие на горепосочените и още физични сили през центрофугата, наречена "блог.бг".
Още не мога да проумея, докога ще се пише само "прекрасно", "чудесно", "ти ме усмихна" и подобни нищо неказващи фрази?
Ако има магнетизъм и нещо те е привлякло - отдели му нужното внимание.
Ако ли не - кажи наистина какво мислиш.
Но така се разкъсвали онези "връзки" - на псевдоприятелствата.
Какво да се направи - физика!
Затова доста стойностни автори се преместват на място, защитено от блогови войни.
:)))))

цитирай
6. sestra - Хубав постинг! Благодаря ти, ...
21.06.2011 14:02
pisatelkata написа:
Хубав постинг!

Благодаря ти, задължаваща оценка :)
цитирай
7. sestra - и се съгласих! И моята енергия и хъс ...
21.06.2011 14:16
tili написа:
и се съгласих! И моята енергия и хъс за блога нещо пада. Дано да е временно, но все още има по нещичко за четене. То аз и не пиша кой знае колко:)))
Хубава седмица!

Има, разбира се, просто човек трябва да си направи пътеки. Зачета ли се в началната страница, по-често си отчитам лични загуби на време. И аз не пиша много, Тили, нормално е да има по-продуктивни, освен това, саморедактирането, както казах тук в постинга, е авторска и задължителна работа. При мен стремежът към кратки текстове се създаде тук, в сайта и съм му до педантичност вярна.
цитирай
8. sestra - От скоро съм тук, но преминах под ...
21.06.2011 14:32
babaelenica написа:
От скоро съм тук, но преминах под въздействие на горепосочените и още физични сили през центрофугата, наречена "блог.бг".
Още не мога да проумея, докога ще се пише само "прекрасно", "чудесно", "ти ме усмихна" и подобни нищо неказващи фрази?
Ако има магнетизъм и нещо те е привлякло - отдели му нужното внимание.
Ако ли не - кажи наистина какво мислиш.
Но така се разкъсвали онези "връзки" - на псевдоприятелствата.
Какво да се направи - физика
Затова доста стойностни автори се преместват на място, защитено от блогови войни.
:)))))



Усмихването в страдателен залог ми беше нещо като културен шок, като дойдох. :) Викам си, я, така ли си говорят тук хората, усмихват се едни други. Има случаи, когато мога да напиша само "страхотно" или нещо такова, и предпочитам да не напиша нищо, защото знам колко трудно се реагира на такъв възглас.
В нормалния блог формат не знам да има такова активно "рецензиране" във формата на тъпи коментари, нали? :) Обяснявам си го с общителния нрав на обитателите съчетан със своеобразна темерутщина и щипка свръхсебелюбие - сложна психологическа смес... Все пак това си е наша общност, аз не се отвращавам от нея, въпреки, че, вярно е, много хора се почувстваха именно така през двете години, в които съм тук.
цитирай
9. elpidaa - трябва да има опорна точка. . ., ако ...
21.06.2011 18:37
трябва да има опорна точка..., ако не...създаваме я!
механиката на материалните тела ни дърпа към земните неща, но онази на душата...по-уязвимата..., тя рисува криле...някъде между двете е равновесието ни..., винаги търсим. сред въздействието на заобикалящите ни сили, оставяме стъпките си..., а те (силите) нанасят отпечатъци...дали не ставаме по устойчиви?! след всяка деформация предпазливостта е нож с две остриета..., а изборът по-ограничен, но по-пластичен. трябва, трябва да запазим душата и крилете! те са дом и подслон, мястото за връщане от където да полетиш отново..., все някой ден...
цитирай
10. sestra - Да, Елпида,
21.06.2011 20:25
както прави тригодишната ми внучка - лекотата, с която си създава опорна точка и волята в нея, която е от чиста радост. А свободният избор, "все по-ограничен, но по-пластичен" за мен завинаги ще прилича на правенето на акварел. Полетът може да се случи зад всяко петно.
цитирай
11. dolsineq - Дано не ме напусне магията и мен!. . . ...
26.06.2011 19:57
Дано не ме напусне магията и мен!....:)
цитирай
12. sestra - Не го ли припознаваш като свое, каквото и да е то, Дулсинея,
27.06.2011 00:28
няма да те напусне никога. Така го разбирам, ако не греша :)
цитирай
13. gkowachew - Прекрасно!
28.06.2011 08:19
:)))
цитирай
14. sestra - Радвам се,
29.06.2011 08:16
г-н Ковачев :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578115
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031